Когато става дума за главоломното покачване на цените на така обичаната от тях паста (макаронени изделия - бел.ред), италианците казват твърдо: "Баста" (Достатъчно).

Търпението им достигна предела си, след като цената на основния продукт на всяка италианска трапеза скочи почти двойно в сравнение с равнището на инфлацията. Една асоциация за защита правата на потребителите - "Асутенти" (Assoutenti) призова дори за едноседмична "национална стачка на пастата" с начална дата 22 юни, след като правителството в Рим свика спешно заседание миналия месец и реши да не се намесва по отношение на цените, информира Асошиейтед прес.

"Целта на макаронената стачка е да установи дали задържането на продукти по рафтовете на магазините ще свали цените в съответствие с голямата англо-саксонска традиция за бойкот на стоките", каза Фурио Труци, председател на "Асутенти". "Цената на пастата абсолютно не отговаря на производствените разходи“, добави той.

Италианските селскостопански производители се бунтуват и срещу канадския внос на пшеница, който е нараснал девет пъти през 2023 г., докато цента на пастата за семействата е скочила с 14 на сто. Това доведе и до протеста на италиански земеделци на пристанището в Бари пред кораб с пшеница, пристигнал от Ванкувър, пише италианското издание "Иконъми мегъзин". Той бе организиран от асоциацията на земеделските предприемачи "Колдирети" (Coldiretti) в Пулия, която е основният регион, в който се произвежда пшеница в Италия.

Браншовата организация критикува спекулативните маневри, довели до значително увеличение на вноса на твърда пшеница от Канада – със 747 на сто, от 33,8 милиона килограма миналата година до 286,2 милиона килограма през първите два месеца на 2023 г., според анализ на "Колдирети", основаващ се на данните от Националния статистически институт "Истат" (Istat). В Канада пшеницата се отглежда с прилагането на забранения за ползване в Италия препарат глифозат преди събирането на реколтата в качеството му на изсушител.

Търсенето на пшеница, която е произведена изцяло в Италия се сблъсква с години на нелоялна конкуренция от вноса от чужбина, най-вече от райони, които не прилагат същите правила за хранителна и екологична безопасност, които са в сила в Италия.

Според "Колдирети" (Coldiretti) вносът най-вече на украинска пшеница е нараснал с 318 на сто на годишна основа между януари и февруари. Тя е по-евтина от италианската пшеница заради по-ниските производствени разходи, тъй като Украйна не трябва да спазва правилата на ЕС за пестицидите, както и стандартите за качество и безопасност на храните.

Италианските производители на паста внасят известно количество пшеница, тъй като страната не произвежда достатъчно, за да задоволи нуждите си.

В Италия 200 000 земеделски компании се занимават с доставки на висококачествена пшеница, а националната производствена верига на пастата, осигуряваща производството на 3,6 милиона тона (една четвърт от световното производство), включва 360 компании и около 7500 служители за обща стойност от около 5 милиарда евро при национално потребление, което достига средно 23 килограма на човек от населението.

"Опасяваме се, че неконтролираното увеличение на вноса ще доведе до постепенно понижение на италианското производство на пшеница, затварянето на ферми и загубата на хиляди работни места", заяви Дженаро Сиколо, заместник-председател на Конфедерацията на италианските фермери (CIA). Той добави, че не само веригите за доставки, но дори и здравето на потребителите е изложено на риск.

Цените на хранителните стоки са се повишили по-рязко в Европа, отколкото в останалите развити икономики, задвижвани от по-високите цени на електроенергията, разходите за труд и влиянието на войната в Украйна. Всичко това се случва на фона на спада на цените на суровините от няколко месеца, включително и на брашното, което се използва за направата на пастата.

Магазини и доставчици бяха обвинени в прекомерна алчност, но според икономистите печалбите от търговията на дребно са останали стабилни и проблемът идва от по-високите производствени разходи.

Усещайки натиска, някои правителства поставиха таван върху цените на стоките или постигнаха споразумения с големите вериги за понижаване на цените. Този ход е популярен сред обществото, но в действителност влошава ситуацията с цените на хранителните стоки, отбелязва АП.

Френското правителство постигна тримесечно споразумение с веригите супермаркети за намаляването на цената на стотици основни храни и други продукти, като се очаква то да бъде удължено и през лятото. Великобритания, където инфлацията на хранителните стоки е достигнала 45-годишни максимум, също обсъжда подобен ход.

Страни като Унгария, която е с най-високата инфлация на хранителните стоки в ЕС, и Хърватия са наложили контрол върху цените на стоки като олиото за готвене, някои разфасовки свинско месо, бялото брашно и млякото.

Италианското правителство обяви, че ще засили контрола върху цените, работейки в по-тясно сътрудничество с 20-те региона, но няма да налага подобни ограничения.

Испания избягва контрола върху цените, но премахна целия ДДС върху стоки от първостепенно значение и намали наполовина данъка върху олиото за готвене и пастата - до 5 на сто.

Цените на хранителните стоки на безалкохолните напитки са се понижили в Европа - от 17,5 на сто в 20-членната еврозона през март до все още "болезнените" 15 на сто през април. Всичко това се случва, въпреки че цените на електроенергията - ключови за отглеждането и транспортирането на това, с което се храним, са се понижили от рекордните максимуми миналата година. Според икономистите обаче ще минат много месеци преди цените в магазините да се понижат.

За сравнение цените на хранителните стоки в САЩ са скочили със 7,7 на сто през април спрямо предходната година, с 8,2 на сто в Япония и с 9,1 на сто в Канада. Те са ударили 19 на сто във Великобритания.

Въпреки че пастата продължава да е една от най-достъпните стоки в потребителската кошница, символиката влияе силно на психиката на италианците, които се сблъскват с по-високите цени на редица други стоки - от захарта до ориза и от зехтина до картофите.

Четиричленни италиански семейства харчат средно 915 евро повече годишно за хранителни стоки, увеличение от близо 12 на сто до общо 7690 годишно, според данните на "Асутенти".

Ситуацията е най-тежка за пенсионерите. "Преди с 1 евро можеше да се купят 2 пакета паста, сега за 2 евро получаваш три пакета", коментира Карло Компелини, пенсионер, който пазарува в центъра на Рим.

Инфлацията е направила недостъпни малките удоволствия за мнозина, създавайки ново разделение между имащите и неимащите.

Неотдавнашното отваряне на "Сахер кафе" (Sacher Cafe) в Триест, италиански град, чийто австро-унгарски корени са видими във величествената му архитектура, доведе до осмивана от мнозина реплика на кмета, напомняща за прочута фраза, приписвана на френската кралица Мария Антоанета.

Попитан за оплакванията, че парче от известната виенска шоколадова торта е много скъпо и струва близо 10 евро, кметът Роберто Дипиаца отговори: "Ако имате пари, отивате, ако нямате, гледате".