"Местата, където има най-голямо струпване на кърлежи са гъста растителност или гниещи клони, листа и треви, които поддържат досатъчно влага.

Затова трябва да се разхождаме по алеите, а не по-малките пътечки в парка. Дори когато спрем за малко на пейка, трябва да знаем, че ако сме близко до тревата или дърветата, ние сме привлекателни за кърлежите и те прескачат до нас", съобщи за "За закуска на тревата" в "Минутите за здраве" по БНР проф. Ива Христова, директор на Национален център по заразни и паразитни болести.

По думите й кърлежите предпочитат по-закътани места, по-нежни по тялото ни, за да достигнат по-лесно до кръвоносната система.

Така че, обичайно кърлежите се впиват задколянната ямка, в сгъвките горе в слабините, при децата по главата, дори по косата, зад ушите, по корема, по гърдите, в пъпа, по гърба.

"За съжаление ухапването не се усеща, защото те отделят обезболяващи вещества, няма болка. Дори може да го наблюдаваме как се впива, без да го усещане, не е като ухапването от комар.

Кърлежът трябва да се свали веднага, макар, че не всеки кърлеж е заразен, да кажем всеки 5- 6 - 10 ти кърлеж може да е заразен, но да не успее да предаде болестта, затова не трябва веднага да се плашим, но ако кърлежът е заразен и той е стоял часове, той може да предаде болестта", поясни още проф. Ива Христова.

"Прави се преглед на тялото, ако сме били изложени на подобен риск, така че максимално бързо да забележим кърлежа.

Ако са минали час- два и забележим по тялото на детето кърлежа, го премахваме с пинсета, като го захващаме максимално близо до кожата, а не за върха на кърлежа, защото ще го скъсаме. Кърлежът вкарва в кожата само хуботчето си, така се познава, той се забива под ъгъл 45 градуса в кожата и отгоре е гладък, а отдолу се виждат свити крачетата. Така че, в първите два часа се отстранява бързо и мястото се дезинфекцира.

Ако е престоял повече в тялото, сами няма да се справим, защото се е циментирал в нашето тяло. Тогава се търси медицнска помощ, за да бъде свален", посочи още проф. Христова.

По думите й най-честата зараза е причинителят на лаймската болест и на второ място е с причинител на марсилската треска:

"В нашата страна се правят тестове само за заразеност с причинителя на лаймската болест.

Но далеч не е необходимо всеки кърлеж да се изследва, особено, ако е изваден след два часа. Опасност създават кърлежите, които са престояли дълго време. При изследването се вижда вида на кърлежа, като те предават различните инфекции. Тоест видът, който предава лаймска болест, няма да предаде марсилска треска", отбеляза експертът.

Проф. Христова поясни и в кои случаи човек трябва задължително да се лекува с антибиотици.