Някои хора, които са се опитали да съчетаят работа с пътуване, са открили, че начинът на живот не е точно това, което са мислили.

Дигиталният номад се превърна в емблематичен персонаж на съвременната ера на дистанционна работа. Думите често предизвикват образа на професионален писател или ИТ с компютър, криволичещ по улиците на живописен чужд град или почукващ по клавиатурата в крайбрежно кафене. Те виждат света, срещат нови хора, работят в свободното си време.

Цифровите номади са много различни видове работници . Някои са на свободна практика или независими изпълнители; някои са предприемачи, изграждащи собствен бизнес; други работят на пълен работен ден отдалечени позиции за компании по целия свят. Някои са на заплата, докато други разчитат на доходи на парче. До голяма степен, казват експерти, много от тези работници са бели якички и добре образовани.

Експертни данни показват, че броят на цифровите номади расте през последните няколко години, с огромен скок след удара на пандемията Covid-19. Трудно е да се определи точният брой на тези видове работници, но един доклад от 2022 г. на базирани в САЩ консултантски MBO партньори изчислява, че броят на американските дигитални номади е отбелязал зашеметяващ ръст от 131% от 2019 г. насам, като тези самоопределящи се номади наброяват в милионите работници. В други държави, където данните са по-малко достъпни, изобилстват ресурси, за да помогнат на необвързаните работници да си проправят път по целия свят.

И все пак нарастващ брой работници, които са опитали номадския начин на живот, съобщават, че зад подхранваните от страст към пътешествия публикации в Instagram и розови блогове за пътуване, реалността на тази настройка не винаги е толкова бляскава.

Въпреки че има много предимства за работниците, които са опитали начина на живот, мнозина също така казват, че липсата на връзка е повлияла на психическото и физическото им здраве и дори ги е направила по-бедни в работата им.

В резултат на това някои номади са изоставили начина на живот – и онези гледки към плажа – зад гърба си.

През 2011 г. Лорън Джулиф напуска работата си в супермаркет във Великобритания, за да види света. Тя стартира уебсайт за пътуване, целящ да финансира нейните приключения. За нейна изненада тя започна да прави достатъчно за една година, за да бъде дигитален номад. „Що се отнася до мен, обичах пътуването. Мечтата ми винаги е била да видя колкото се може повече от света, така че след като превърнах тази мечта в реалност, бях решена никога да не я оставя. Изследването на нови страни ме накара да се почувствам жив и научих толкова много – за новите култури и себе си – почти всеки ден.“

След пет години обаче вълнението от номадския начин на живот по света започва да намалява. Джулиф, сега на 34 години, описва своето пътуване – първоначално идилично и подобно на сънища – превръщащо се в изтощително изпитание, от което тя отчаяно се опитва да избяга.

Животът и работата в движение имаше непредвидени последици за нейното психическо и физическо здраве. „Започнах да получавам пристъпи на паника всеки ден – такива, които спираха само когато си представях, че имам дом“, казва тя. Липсата на стабилна общност доведе до загуба на дългосрочни приятелства, което доведе до чувство на самота и депресия. Здравето на Джулиф пострада, тъй като тя често страдаше от хранителни отравяния и инфекции.

Без достъп до кухня или фитнес зала, тя казва, че начинът й на живот е бил нездравословен, разчитайки на хранене в ресторанта три пъти на ден, всеки ден, в продължение на години. Личният й живот също пострада: „Нямах никакви хобита, защото бяха твърде трудни за поддържане, докато живеех без раница“, добавя тя.

Освен това поддържането на производителността по време на движение се оказва предизвикателство. Опитите да управлявате работата, да изследвате нови места и да се справяте с често ненадеждни интернет връзки стават твърде обезсърчителни. „Мъчих се да управлявам ефективно бизнеса си... работех, докато лежах в леглото, защото рядко имах достъп до бюро.“

Преломната точка идва, когато пристъпите на паника, които тя приписва на номадския си начин на живот, я подтикват да намери дом. След като се установява в Португалия и подписва договор за наем на апартамент, Джулиф вижда доходите си да се утрояват в рамките на една година. Тя отдава подобрението на постоянството да бъдеш на едно място и да не пътуваш постоянно. Пристъпите й на паника изчезнаха, тя се присъедини към фитнес зала, започна да готви здравословна храна и изгради солидна общност от приятели.

Откъсването от номадския начин на живот е било трудно решение за Джулиф, тъй като тя е изградила своята идентичност като дигитален номад на пълен работен ден. Всичко, което е правила, е било съсредоточено върху пътуването: водеше блог за пътувания, планираше бъдещи пътувания в свободното си време и имаше приятели, всички които са пътешественици.

„Вземането на решението да спра беше трудно“, казва тя, „борех се доста с това да науча коя съм като човек, ако не пътувах на пълен работен ден.“

Бевърли Томпсън, социолог от Sienna College, САЩ, която изследва дигиталното номадство, казва, че много хора, избрали дигиталния номадски начин на живот, не са били подготвени за недостатъците, отчасти защото общността им често представя идеализиран образ чрез социални медии и блогове, скривайки негативни аспекти, като самота, проблеми с психичното здраве и финансови борби.

Докато някои работници намират организацията за устойчива – особено, казва тя, онези, които монетизират начина на живот в социалните медии – номадството не работи за всеки, който се стреми към него. „Вие сте напълно обвързани с това какъв паспорт имате. Трябва да имате силен паспорт “, казва Томпсън, като посочва, че по-слабите паспорти ограничават броя на страните, до които човек може да пътува без туристическа виза.