Държавата разбира притесненията на хората, подаващи сигнали, но разбира и необходимостта такава информация да бъде обработена с оглед защита на обществения интерес и интереса на фиска.

Това каза пред БНР Венцислав Караджов, председател на Комисията за защита на личните данни.

Нов Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, влезе в сила от 4 май.

Законът има за цел да осигури защита на лицата в публичния и в частния сектор, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения на българското законодателство или на актове на Европейския съюз, станала им известна в работен контекст. Законът е обнародван в Държавен вестник, брой № 11 от 2 февруари 2023 г. и влиза в сила на 4 май 2023 г.

Най-често работници или служители установят или получават информация за подобни нарушения, но се въздържат да ги оповестят, поради опасения от неблагоприятни последици. Именно за да се чувстват ефективно защитени тези лица и да се предотврати евентуален реваншизъм, се регламентира тяхната защита. Целта е да се изгради и въведе национален механизъм за защита на тези лица, както и извършването на проверка и предприемането на действия по всеки постъпил сигнал. За подаването на сигнали и публичното оповестяване на факти за нарушения законът определя и централен орган за външно подаване на сигнали и за защита на лицата, на които такава защита се предоставя. Този орган е Комисията за защита наличните данни.

Законът предвижда различни по размер санкции за нарушаване на задълженията, предвидени в него, които в зависимост от вида на нарушението варират от 400 лева до 20,000 лева за юридически лица. За повторно нарушаване на задълженията за създаване на канал за вътрешно подаване на сигнали и за периодичен преглед и актуализиране на вътрешните правила, приети в тази връзка, са предвидени по-големи размери на санкциите, а именно от 10,000 лева до 30,000 лева за юридическите лица. Предвидена е и глоба в размер от 3000 лева до 7000 лева за лице, за което е установено, че съзнателно e подало сигнал или оповестило публично невярна информация.

"Законът изисква сигналите да бъдат ясно подадени от конкретно физическо лице, а не анонимни. И лицето да е уверено в достоверността на тази информация. Ако се установи, че съзнателно се подава информация, която е невярна, и лицето систематично продължава да подава такава информация, то подлежи на санкция от 3000 до 7000 лева", обясни Караджов.