Дегенеративното заболяване на ретината е проблем за милиони хора по света, тъй като светлочувствителните клетки, наречени фоторецептори в задната част на окото, умират, без да бъдат заменени. Благодарение на новите изследвания решението на проблема може да не е далече.

Учени от Канада са измислили начин да трансформират пасивните поддържащи неврони, наречени глиални клетки на Мюлер, в тъкани, които работят като конусовидни фоторецептори, които са необходими за възприятието на цветовете и зрителната острота. Въпреки че процесът е тестван само върху мишки клетки, в крайна сметка може да се развие в терапия, която може да възстанови зрението на хората.

Част от причината глиалните клетки на Мюлер да бъдат избрани за изследване е способността им да бъдат препрограмирани при някои животни. За съжаление това не е трик, който тези клетки могат да направят при хората.

„Интересното е, че е известно, че тези клетки на Мюлер реактивират и регенерират ретината при риби“, казва неврологът и първият автор Камил Будро-Пинсоно от университета в Монреал.

"Но при бозайниците, включително хората, те обикновено не го правят, не и след нараняване или заболяване. И ние все още не разбираме напълно защо."

Ключови за изследването са гените Ikzf1 и Ikzf4 и протеините, които произвеждат. Тези протеини са известни като времеви фактори на идентичност, за които вече е известно, че играят важна роля в развитието на клетките в различни типове.

Глиалните клетки на Мюлер бяха изолирани и култивирани преди да бъдат препрограмирани с помощта на различни фактори за времева идентичност, включително Ikzf1 и Ikzf4. Тези фактори не са трансформирали напълно глиалните клетки в конусовидни клетки, но са придобили някои от необходимите характеристики, за да функционират като фоторецепторите.

Докато глиалните клетки помагат за подхранването, регулирането и организирането на други клетки в окото, изследователите казват, че има достатъчно излишък за безопасното преобразуване на някои от поддържащите клетки в клетки, подобни на фоторецептори – от решаващо значение за виждане на светлина и идентифициране на цветовете.

Рано е, но процесът може евентуално да бъде адаптиран да работи при хора, без да е необходимо да се трансплантират нови клетки. По-нататък тези открития биха могли да бъдат полезни и при лечението на заболявания в мозъка – способността да замени определени неврони, които са били увредени чрез препрограмиране на други видове клетки.

Има още много работа за вършене, но това е много обещаващо начало. След това екипът иска да разгледа по-отблизо механизмите, включени в тази клетъчна трансформация, и да проучи начините, по които тя може да стане по-ефективна.

„Ние може един ден да можем да се възползваме от клетките, които обикновено присъстват в ретината, и да ги стимулираме да регенерират клетки на ретината, загубени от патологични състояния, и да възстановят зрението“, казва докторантът Аджай Дейвид от университета в Монреал .

Изследването е публикувано в PNAS .