Операта за възрастни и деца „Хитрата лисичка”, по либрето и музика на чешкия композитор Леош Яначек, се поставя за пръв път в 76-годишната история на Варненската опера.

Постановката е дело на двамата, утвърдени на голямата оперна сцена творци, постоянния гост-диригент на Държавна опера Варна Павел Балев и постоянния гост-режисьор на Държавна опера - Варна Вера Немирова, автори на изключителния прочит на операта „Дама Пика“ от Чайковски, събитието на миналогодишния оперен сезон.

Тяхната интерпретация на „Хитрата лисичка“, която включва също техния превод на либретото от чешки език, ще бъде премиерно представена в тазгодишното издание на ММФ „Варненско лято“ на 7 юли, 21.00, XIV Опера в Летния театър – Варна 2023.

Леош Яначек (1854-1928) пише музиката и либретото на „Хитрата лисичка“ (1923), вдъхновен от фейлетони и комикси, публикувани в чешкия вестник „Народни новини” в началото на миналия век. В своята алегорична творба той влага общочовешки послания за свободата, любовта и вечното повторение в природата.

„Това е весела опера с тъжен край. Хванах лисичката в гората в залеза на моя живот“, шегува се със себе си 69-годишният композитор.

„Образът на Хитрата лисичка е своеобразно огледало, в което останалите герои се оглеждат и което ги кара да се замислят за себе си. А самата тя следва неотклонно своите инстинкти, поставя свободата над всичко и не допуска да ѝ я отнемат. Копнежа за свобода, за споделена любов откриваме във всички герои. Централен образ в този контекст е лесничеят, който след срещата с Хитрата лисичка разсъждава за смисъла на своя живот. Меланхолията, натрупана в годините, го връща към спомена за любовта му към хубавата Теринка - една невъзможна, отдавна изгубена любов, която намира своето второ Аз в образа на Хитрата лисичка“, тълкува творбата Вера Немирова.

Тя акцентира и върху другия основен момент - Хитрата лисичка, като част от природата, респективно и от човешката природа, откъдето логично следва и успоредяването на човешките и животински образи в произведението: „На почти всеки герой съответства животно – двойник: старият учител може да бъде разпознат в петела, свещеника и язовеца, а жената на лесничея - в кукумявката.

В този алегоричен контекст хората следват своите фантазии за света на животните, а животните понякога се оказват по-човечни от хората. Гората разкрива страховете и тъмната страна в героите, като същевременно олицетворява естествения цикъл на природата между живота и смъртта. Накрая, във финалния апотеоз, лесничеят преминава в друга реалност, която може да е смъртта, може и да е сън. В тази последна сцена той се отдава на спомени за своята любов и сливайки се с гората, разпознава смисъла на живота в дълбокия поклон пред вечната сила на природата“.

Трябва да се отбележи, че Леош Яначек пише „Хитрата лисичка“ в периода между двете световни войни, когато индустриализацията заплашва обществените устои, машините изместват човека и той все повече осъзнава природата като свое убежище. С прелестните си природни картини и цялостното си отношение към природата днес „Хитрата лисичка“ насочва към най-голямата грижа на съвременния XXI век - как човечеството да се справим с унищожаването и замърсяването на природата, неговия извечен дом.

„В нашата постановка виждаме един училищен клас, който се готви да изнесе театрално представление, чийто сюжет се смесва със сюжета на „Хитрата лисичка“. Заплахата за природата и бъдещето на нашите деца са основни в нашия разказ и тази линия последователно е изведена в декорите и костюмите, създадени по образец на истински детски рисунки“, подчертава Вера Немирова.

„Да, едно малко лисиче е способно да скицира в детска рисунка свободата. Свободата, която е естествен порив и пръв инстинкт, нашата лисичка отстоява с изобретателност и хитрост и това я прави симпатична както на децата, така и на възрастните. Яначек губи децата си много рано, голямата му любов е прекалено млада и недостижима и в образа на лесничея той залага безсилието на човек да задържи изплъзващата се младост. „Хитрата лисичка“ е прекрасна възможност да съпреживеем младостта и непокорността, живота и смъртта като непрекъснат кръговрат на природата“, убедена е художничката Димана Латева.

ХИТРАТА ЛИСИЧКА

Опера по музика и либрето на Леош Яначек

Превод на либретото от чешки Павел Балев, Вера Немирова

Диригент-постановчик Павел Балев

Режисьор-постановчик Вера Немирова

Сценография и костюми Димана Латева

Хореография Анна Пампулова

Светлинен дизайн Даниел Йовков

Диригент на хора Надежда Маккюн

Асистент диригент Петър Тулешков

Плакат Славяна Иванова

Действащи лица и изпълнители:

Лисичката - Илина Михайлова, Лилия Илиева

Лисичокът - Даниела Дякова, Мария Павлова

Лесничея - Иво Йорданов, Свилен Николов

Жената на Лесничея/ Кукумявката - Михаела Берова

Учителят - Валерий Георгиев, Пламен Райков

Кучето - Велин Михайлов

Свещенникът и Язовецът - Гео Чобанов, Евгений Станимиров

Хараща (бракониер) - Венцеслав Анастасов, Пламен Димитров

Пашек, кръчмар - Владислав Владимиров

Госпожа Пашенкова, кръчмарка - Галина Великова

Пепик, син на лесничея – сопран, ВДЮО

Франтик, приятел на Пепик – сопран, ВДЮО

Малката Лисичка – сопран, ВДЮО

Петелът - Пламен Райков, Христо Ганевски

Кокошкар(к)ата - Радинела Василева, Надежда Радкова

Совата - Радинела Василева, Надежда Радкова

Кълвач - Калина Жекова

Комар - Лев Караван

Щурец, Скакалец, Муха, Жаба – хористи от ВДЮО

Водно конче - Тиана Георгиева

Лисичета - 10 сопрани и мецосопрани, хористи от ВДЮО

Кокошки - Хор на Държавна опера Варна: Събина Матеева, Надежда Радкова, Елеонора Христова, Юлка Трендафилова, Красимира Митева, Нина Петкова, Благовеста Статева, Бистра Димитрова, Льчезара Георгиева, Даниела Рабчева

Оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстори Анна Фурнаджиева и Красимир Щерев, асистент-режисьор Димитър Левичаров, помощник-режисьори Грета Атанасова, Вероника Минкова, корепетитори Руслан Павлов, Соси Чифчиян, Юлия Росинец, Димитър Фурнаджиев.

ЛЕОШ ЯНАЧЕК

Леош Яначек (1854-1928) завършва Органната школа в Прага. Преподава музика в института за учители в Бърно, където създава Органна школа и филиал на Пражката консерватория. Занимава се с изследвания на чешкия фолклор. Основател е на известните Моравски музикални тържества. Композира, в продължение на повече от 30 години, 10 опери, сред които „Шарка“, „Началото на романа“, „Йенуфа“ „Съдба“, „Бурята“, „Пътешествията на пан Браучек“, „Хитрата лисичка“ и др. Става известен извън родината си в последните години на живота си.