Журналистът Миролюба Бенатова разказва във Facebook ден след изборите, на 3 април.

"Секция 262000030 в Ихтиман. Една от рисковите в София област, известна с компактен вот, в който доминацията се редува между ГЕРБ и ДПС.

Започва броенето. Гласувалите са с 50 повече от тези на миналия вот с машините.

Освен членовете на комисията, присъстват двама наблюдатели от гражданска организация, сред които съм и аз. И двама партийни представители - Бони (ДПС) и Рашко (ГЕРБ).

Бони цял ден снове в двора на училището и наоколо, говори с полицаите, членовете на комисиите, пробва да влиза и в секциите. В нашата не успява. На други места има по-голям успех. С една дума - активен е.

Рашко държи заведение на метри от училището и доста избиратели минават оттам - на отиване или на връщане от гласуването. Нищо особено, ако питате мен.

Към 17 часа полицията проявява активност и започва да проверява автомобили, пълни с хора, които минават покрай училището. Предполага се, че сигналът е срещу организация на герб. Отново, нищо особено, просто раздвижване.

През деня избирателите не изглеждат сигурни за какво са дошли, предпочитат "на хартия", някои от тях се издават, че си снимат бюлетината, защото се чува "щтрак", от неизключен звук на телефона. Други даже са със светкавица.

За останалите се подозира, тъй като се бавят повече от нормалното.

Да се върнем на броенето. Комично е. И тъжно.

Тъжно, когато изкочи асоциацията с броене на пари.

Трупат се купчинки. Надпреварата е между 13 и 2.

"Любимец 13", казва Бони.



Видимо доволен е. Няма много преференции и сметката е лесна. Появява се бюлетина с 13, задраскана с плюс, а не с утвърдените знаци X или V.

Обсъжда се. Комисията гласува, че гласът е валиден и Бони е доволен.

Появява се 13, което е повторено с химикалка. Обсъжда се. Комисията гласува "невалиден".

Бони избухва. Започва да крещи на език, различен от български. Превключва на български, като се обръща поименно към председателката на комисията и други участници, които приема за близки.

"Дразниш ме вече". "Ще ви закрия училището!" "Какви са тия глупости, които правите?!"

Тонът е груб и висок.

От комисията му се обясняват защо видимо невалидната бюлетина е обявена за такава. Той продължава да крещи, че се излагат и съсипват труда на хората.

Влиза полицай. Нищо не прави. Излиза.

Броенето продължава. Комисията успява да отсее 23 невалидни бюлетини, повечето за били за герб и дпс.

Бони е недоволен. Но все пак виковете му дават резултат, защото бюлетини, в които 13 е зачертано с кръг или квадрат се приемат от Комисията за валидни. С гласуване и след вглеждане. Тази ситуация е тъжна.

Всичко това се случва пред камерата, която е включена по правилата, описани от цик. Изглежда, че снима и би трябвало да предава на живо.

Оказва се, че не е така.

Никой няма право да снима и засега сюжетът си остава само в спомените на пръсъстващите.

Името на Бони, като присъствал на броенето, не е записано в протокола, защото след моето име председателката обяви, че мястото е свършило. 🙂

Така минава избирателният процес. Както се казва: не е било.

Накрая, след истинско стриктно броене, идва писането на протокола. Дори и малкото преференции объркват опитните членове на комисията, които пишат. Защото се оказва, че преференциите трябва да се разделят и вписват като бройка от хартия и бройка от машина.

Другите резултати за партиите се пишат като общо число. (допълвам, че така казаха хората от нашата комисия, без да е вярно според атрибутите в протокола).

Това е най-голямата клопка в новите правила. Оттам ще дойдат много грешки (в нашия има над 10, въпреки че пишещите бяха грамотни, съвестни и опитни). Влиянието на машинния може да бъде отчетено като ниско.

В комисията никой не беше доволен от "новите изборни правила". Не от злонамереност и не от мързел.

Резултатът си беше очакван. Само хамалогията беше излишна.

(резултатът от изборите в секцията, която наблюдавах, ще напиша в коментар)"