В бюлетина от 13 март 1973 г. на БТА четем, че се въвежда по-кратка трудова седмица и работно време, както следва:

- през 1973 г. - в окръзите Бургас, Варна, Видин, Враца, Кърджали, Кюстендил, Пазарджик, Перник, Пловдив, Русе, Смолян, Сливен и Хасково.

- през 1974 г. - Благоевград, Велико Търново, Ловеч, Михайловград(бел. на автора - сега Монтана), Плевен, Разград, Силистра, София-град, София-окръг, Толбухин (Добрич), Търговище, Шумен и Ямбол.



Темата за 4-дневна работна седмица периодично се появява в публичното пространство. Поглед назад в недалечното ни минало припомня времето, когато е взето решение вместо шест дни в България да се работи пет.

На 28 декември 1967 г. е прието Постановление 62 на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП), Министерския съвет и Централния съвет (ЦС) на Българските професионалните съюзи (БПС) за постепенно въвеждане на петдневна работна седмица с продължителност 42 часа и 30 минути и два почивни дни за работниците и служителите. Това четем в справка на отдел "Справочна" на БТА. Дотогава трудовата седмица е 46 часа.

С постановлението се дават указания преходът към преминаването към намалено работно време да се извършва постепенно, в зависимост от готовността на отделните предприятия, организации и учреждения. За второто полугодие на 1968 г. е предвидено това да стане в отделни предприятия, организации и окръзи по утвърден списък, през 1969 г. - в още предприятия и отрасли на промишлеността, а през 1970 г. - във всички останали отрасли от промишлеността и транспорта.

На 30 декември 1967 г. Президиумът на Народното събрание издава Указ 1060 за въвеждане на петдневна работна седмица и възлага на Министерския съвет изпълнението му.

За промените в трудовото законодателство съобщава и БТА в информационните си бюлетини

На 30 декември 1967 г. агенцията информира за "Важни решения на партията и правителството в областта на икономическата и социална политика", свързани с постановлението за по-къса трудова седмица и работно време. "Мерките, които са набелязани в постановлението от 28 декември 1967 г., имат изключително важно значение за страната, за по-нататъшния подем на икономиката и за осъществяването на линията на партията за повишаване на жизненото и културното равнище на народа. Един от основните проблеми, свързани с развитието и усъвършенстването на обществените отношения, с физическото и духовно изграждане на новия човек като труженик на социализма, е проблемът за намаляването на редовното работно време, въвеждането на 8-часов, а в някои отрасли и на 7-часов, и 6-часов работен ден у нас, което бе постигнато на практика едва след победата на социалистическата революция. Непосредствено след Априлския пленум на ЦК на БКП беше установен 6-часов работен ден в съботните и другите предпразнични дни, като работната седмица бе намалена от 48 на 46 часа. Постепенното въвеждане на петдневна работна седмица бе поставено като непосредствена практическа задача от Деветия конгрес на партията. Сега тази задача се поставя на дневен ред пред страната. На съвместното заседание на ЦК на БКП и Министерския съвет бе решено през периода 1968-1970 г. да се извърши постепенно преминаване към петдневна работна седмица с два почивни дни. По категоричен начин се потвърждава и силата и жизнеността на възходящия социалистически строй в нашата страна".

След Априлския пленум основните производствени фондове у нас нараснаха повече от три пъти, а до края на петата петилетка ще се увеличат с още 90 на сто, е посочено в бюлетина. Това е и една от необходимите предпоставки за съкращаване на трудовия процес. Народното стопанство непрекъснато се въоръжава със съвременна високопроизводителна техника, нашата страна вече разполага с много и висококвалифицирани професионалисти и изпълнителски кадри. Отбелязва се, че сериозните мерки, които партията и правителството предприемат за разкриване и използване на огромните резерви, съществуващи у нас за повишаване рентабилността на икономиката, ще дадат нов тласък за нейното интензивно развитие.

В постановлението на ЦК на партията и Министерския съвет се предвижда въвеждането на петдневна работна седмица да стане поетапно и организирано, след внимателна и всестранна подготовка, продължава публикацията. В нея се казва, че според решението през 1968 г. петдневната работна седмица ще бъде въведена в два окръга - Габровски и Старозагорски и в около 80 предприятия в другите окръзи. През 1969-1970 г. петдневната работна седмица ще бъде постепенно въведена в други отрасли и дейности без здравеопазването, селското стопанство и народната просвета.

По такъв начин седмичното работно време ще се намали от 46 на 42 часа и 30 минути и всяка седмица ще се работи 5 дни по 8 часа и 30 минути. За работниците и служителите, които сега имат 7-часов работен ден и 41-часова работна седмица, ще се установи 40-часова работна седмица с 5 дни по 8 часа; за работниците и служителите с 6-часов работен ден и 26-часова работна седмица съответно - 35 часа работна седмица с 5 дни по 7 часа.

Официални празници за тези, които преминават към намалена работна седмица, ще бъдат 1 януари, 1 май и 9 септември. А 24 май ще е неприсъствен за учащите се и работещите в сферата на науката, изкуството и културата. Така броят на свободните дни през годината заедно с годишния отпуск ще бъде около 120, което означава, че всеки трети ден ще бъде почивен. Предвижда се също в учрежденията да се премине към непрекъснат работен ден.

Намаляването на работната седмица трябва да се съпътства от увеличаване на производителността на труда, като се усъвършенства организацията на производството, труда и управлението, разкриват се и напълно се използват съществуващите резерви. Производителността на труда трябва да се увеличи с около 4-6 на сто. В никакъв случай не може и не бива да се допуска намаляване или оскъпяване на производството, влошаване на качеството, понижаване на рентабилността и намаляване доходите на трудещите се.

На 13 март 1973 г. е прието Постановление 7 на Министерския съвет и на Централния съвет на Българските професионални съюзи за въвеждане на намалено работно време и петдневна работна седмица в сраната през шестата петилетка (1971-1975) - на етапи, четем в данните на отдел "Справочна". В програмата на БКП, приета от Десетия конгрес, грижата за човека се определя като смисъл и съдържание на нейната политика, подчинена изцяло на девиза "Всичко в името на човека, всичко за благото на човека". Както и че линията за системно намаляване на работното време заема важно място в осъществяването на партийната политика за ускорено развитие на производителните сили, борбата за всестранен обществен напредък и повишаване материалното и културно благосъстояние на народа. "Още с победата на социалистическата революция народната власт осъществи въжделенията на трудещите се за 8-часов работен ден, намали работното време в нощните смени, на работещите във вредни условия на труд, както и на младежите до 18-годишна възраст. Съкратена е и продължителността на работното време в съботните и в предпразничните дни с два часа. От 1968 г. около 17 на сто от заетите в промишлеността и около 10 на сто - в народното стопанство (без селското стопанство, просветата, здравеопазването) се трудят на петдневна работна седмица, като изпълняват и преизпълняват показателите, предвидени в народностопанските планове. Резултатът е положителен в районите, в които намаленото работно време е в действие", се отчита в постановлението.

В бюлетина от 13 март 1973 г. на БТА четем, че се въвежда по-кратка трудова седмица и работно време, както следва:

- през 1973 г. - в окръзите Бургас, Варна, Видин, Враца, Кърджали, Кюстендил, Пазарджик, Перник, Пловдив, Русе, Смолян, Сливен и Хасково.

- през 1974 г. - Благоевград, Велико Търново, Ловеч, Михайловград(бел. на автора - сега Монтана), Плевен, Разград, Силистра, София-град, София-окръг, Толбухин (Добрич), Търговище, Шумен и Ямбол.

Предвижда се през тези две години към петдневна работна седмица да преминат в промишлеността, строителството, горското стопанство, автомобилния транспорт, товаро-разтоварителните дейности, съобщенията, търговията, материално-техническото снабдяване, жилищно-комуналното стопанство и други дейности от материалното производство.

През 1975 г. към по-къса трудова седмица и работно време се предвижда да преминат заетите в системата на ж.п транспорта, водния транспорт, в сферата на управлението на финансите, кредита и застраховките, науката, културата и изкуството.

През шестата петилетка (1971-1975) няма да работят на петдневна седмица и намалено време в селското стопанство, здравеопазването и непосредствено заетите в сферата на обучението - училищата, вузовете. Посочено е още: Да се извърши подготовка и експеримент през този период (`74-`75г) за въвеждане на намалено работно време и петдневна работна седмица и в тези отрасли и дейности.

За преминалите към 5-дневна работна седмица се запазват официалните празници. Ако те не съвпадат с установените почивни дни през седмицата, се отработват през други почивни дни.

МС и ЦС на БПС изразяват пълна увереност, че трудещите се с още по-голям размах ще разгърнат всенародното социалистическо съревнование за по-пълно разкриване и използване на резервите, за популяризиране и повсеместно внедряване на челния опит и общонационалните инициативи, за по-нататъшно повишаване на обществената производителност на труда, за изпълнение и преизпълнение на държавния и насрещните планове през 1973 г. и шестата петилетка, за изграждане на развитото социалистическо общество в Народна република България.

Във връзка с експерименталното въвеждане през 1968 г. в България на петдневна работна седмица - в Габровски и Старозагорски окръг, се провежда емпирично социологическо проучване "Петдневната работна седмица, Казанлък '1970", цитирано в изследването "Екзистенциална история на социологията в България( от 50-те до края на 60-те години на 20-ти век)".

Избрахме тази тема за изучаване, защото от 1968 г. у нас започна експериментално въвеждане на петдневната работна седмица в два окръга - Габровски и Старозагорски, обяснява авторският колектив на проучването, в който влизат Стоян Михайлов (ръководител), Стефан Дончев, Станка Добрева, Йорданка Трополова, Христо Петров, Кольо Рамчев. Беше проведено пробно изследване през юни 1969 г., регистрацията на данните се извърши от 17 февруари до 18 март 1970 г., изследвани са 1604 души от предприятия, преминали на петдневен работен режим в седмицата, обясняват авторите . Анкетираните са били подбрани чрез едностепенен систематичен подбор със случаен стартов номер. От всички изследвани лица се е набирала информация с два въпросника: Анонимна анкетна карта и Анкетна карта за интервю. Предмет на изучаване е бил и бюджетът на времето за един работен и двата почивни дни. Освен това са проведени интервюта с директори на преминали на петдневна работна седмица предприятия и с ръководители на обществени организации в тях. Установени са три остри проблема: Удължаването с половин час на работното време през 5-те работни дни не дава икономически резултат и не се приема добре от работниците и служителите. Много по-добре би било да се работи по 8 часа на ден, а всяка трета седмица да се доработват 7-те и половина часа. На второ място - извънредният труд, като следствие от лошото материалнотехническо снабдяване, е "бич за петдневната работна седмица". Без подобряването на снабдяването тя не може да бъде ефективна, се казва в заключението. Щом се закъса с изпълнението на производствения план в резултат на неритмично снабдяване, в редица предприятия се прибягва до връщане към 6-дневната работна седмица. На трето място се отбелязва, че полученият изненадващ емпиричен резултат - вместо времето за домашен труд да намалее, особено на жените, то се е увеличило. Допълнителният анализ показа, че обществената битова инфраструктура е развита недостатъчно, което не дава възможност на жените да отделят повече време за самоусъвършенстване, за културни и развлекателни дейности. (от архива на отдел "Справочна" на БТА)