"Засега поведението на приходите е относително добро. Онова, което трябва да се направи, е да се съкратят разходите. Това е, което предприема правителството в момента. Това, разбира се, незадължително ще стане". Това заяви пред БНР Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика, в коментар за проектобюджета и финансовото състояние на държавата.

Според него проектобюджетът ще бъде приет частично:

"Ще има опит за намаляване на дефицита, съответно на разходите. Аргументът да не бъде много радикално това действие ще бъде, че има достатъчно приходи, тъй като те ще станат ясни през април".

"Миналата година е заложен, в средата на годината, един дефицит около 3%. Тъй като действа 6 месеца, нямаше, според министърката, нужда за актуализация. Сега просто същите неща, които са 3% от БВП ще действат 12 месеца и се получава един голям дефицит, който има своите последици. Те са няколко. Едната е вземане на заеми, а втората - отлагане на членството в еврозоната за след 2025 г., вероятно 2026 г.", обясни Красен Станчев в интервю за предаването "Преди всички". И продължи:

"Реалностите са такива - има увеличаване на пенсии и заплати с около 3,5 - 4 млрд., социални помощи с 1,4 млрд. и около 4-5 млрд. съфинансиране и програми, свързани с Плана за възстановяване и развитие, и съответно отивате на 10 млрд. дефицит, което е 2 пъти повече от заветните 3%".

Според него финансовият министър предупреждава, че нещо трябва да се направи и то е свързано с това, което предстои - а това са заеми:

"Има падеж около 10 млрд. Ако се запази същият дефицит за 2 години, по 10 млрд., следователно имате нужда от 30 млрд. нови заеми, което в общи линии е удвояване на държавния дълг, което от своя страна означава по-високи лихвени проценти при нови заеми".

Според него заложените данъчни промени са леко козметични:

"Би трябвало всички данъчни облекчения да отпаднат. Това е част от проблема. Ако се махнат всички преференции по отношение на данъчните облаги, тогава вероятно дефицитът би бил с около половин милиард, дори повече, по-нисък отколкото се получава в момента. Това би било добре за икономиката".

Другата мярка и основен резерв е свръхпечалбата, смята Станчев и обясни, че тогава имаме административно прехвърляне към икономиката на около 6 млрд., които ще повлияят на инфлацията. По думите му е много е трудно да се приложи диференцирано третиране през данъчното законодателство на каквито и да е предприятия и данъчни субекти.

"Проблемът с идеята за данък на свръхпечалбата е, че когато това се прави, след това не може да се махне. Създава се обществено настроение, при което правителството, т.е. данъкоплатците, се грижат за онези, които се държат зле, а тези, които са добре, те може би ще се оправят, ще се изнесат някъде другаде или няма да дойдат инвестиции при тях".

За концесионните възнаграждения Красен Станчев изказа мнение, че ако се увеличават, трябва да се удвоят концесионните срокове.