След месеци мълчание Юлиан Вергов излезе с позиция по случая с Диана Димитрова.

Искам да обърна внимание на нещо много по-голямо и важно. Нещо много по-сериозно от личния ми живот и име. Борбата срещу насилието над жени - кауза, в която аз безрезервно вярвам и подкрепям. Това е една болна и недостатъчно осветена територия от живота ни, която е толкова чувствителна, че всяка злоупотреба с нея е равна на престъпление. Изхождайки обаче от този случай, в който косвено и аз бях замесен, и който придоби, за съжаление широк обществен отзвук, разбрах следното: Когато един човек излъже, че е станал жертва на насилие, и това стане достояние на всички, последствията са фатални.

Доверието към всяка следваща истинска жертва на каквото и да било насилие, ще бъде подкопано и съмнението, че това може би не е истина, винаги ще остане.

Това е абсолютно недопустима ситуация, с която трябва да се справим максимално бързо, за да не се получи ефектът на снежната топка. Не трябва да допускаме от една лъжа да пострадат хиляди реални жертви, защото никой вече може би няма да им повярва.

До този момент не взимах отношение по темата по няколко причини. Първо. Умишлено никъде не бе споменато моето име, тоест нямаше конкретно обвинение към мен.

Второ. Аз смятам, че когато човек е невинен, е изключително унизително да започне да се оправдава. Единственото, което се прави в такива случаи е да се въоръжиш с търпение и да изчакаш (или направиш всичко възможно) истината да излезе наяве, което винаги се случва по един или друг начин.

Трето. Както предполагам всеки родител на мое място би направил, предпочетох да спестя на детето и семейството си последиците от каквото и да било мое появяване в медиите по този повод. Независимо как се отрази това върху мен и какво ми костваше.

А и тъй като течеше предварителна проверка, не смятам, че беше редно да се манипулира общественото мнение по какъвто и да било начин. Друг е въпросът, че други го направиха и благодарение на намеци и внушения, манипулираха не само общественото мнение, а дори и самата прокуратура, която се самосезира. Затова изчаках прокуратурата да излезе със заключение, както е редно да се направи. Това стана и всички знаем резултата.

А сега за протокола:

Запознах се с Диана Димитрова на снимките на сериала “Откраднат живот”. Имахме близки приятелски и професионални взаимоотношения. Единственият конфликт, който съм имал с нея, е бил чисто словесен. Tова се случи пред част от екипа на сериала.

Поводът беше, забелязани от мен (в телефона на дъщеря ми) текстови и гласови съобщения от Диана Димитрова, чието съдържание не пожелавам на никой родител да види и чуе в телефона на петнадесет годишното си дете. Повярвайте ми не искате да знаете какво видях там. И въпреки това държа да заявя съвсем ясно, че аз никога не съм удрял Диана Димитрова, нито е имало каквато и да било форма на физическо насилие от моя страна.

Всеки, който твърди обратното, е чисто и просто лъжец.

Всеки, който твърди, че над тридесет души – снимачен екип от изключителни професионалисти, са станали свидетели на непристойно отношение спрямо жена и нито един от тях не е реагирал, е лъжец.

Тогава, единствената причина да не повдигна обвинение срещу Диана Димитрова за издевателство над непълнолетна, беше за да защитя дъщеря си и да не ѝ причинявам, всичко, което щеше да последва. А за да предпазваш или защитаваш някого, когото обичаш, понякога се налага да изтърпяваш неща, които са свързани с неправда или оскърбление. С лъжи. Макар, да ти идва да крещиш.

И сега искам да кажа нещо много важно:

Психическия тормоз Е насилие.

Набеждаването на невинен човек Е насилие.

Лъжливите новини СА насилие.

Злонамереното уронването на авторитета (на когото и да било) Е насилие.

Клеветата Е насилие.

Внушенията без споменаване на име СА насилие.

Всяка заплаха над детето ти Е насилие.

Задължително е, да сме непримирими към насилието и то във всичките му форми. И трябва да се борим срещу него всеки ден. Всеки ден.

Видно е как всеки един човек може да бъде оклеветен точно по този начин. А популярните лица (поради естеството на професията им) са най-лесните мишени. Дадох си сметка, че известността е много уязвима позиция и с нея върви големият риск - да се намери някой недобронамерен, който да използва твоята известност за недобри цели. При злоупотреба с името на популярна личност, лъжата се предава мълниеносно навсякъде, с огромна скорост и периметър на разпространение. Пораженията от нея са огромни, а излъганите - стотици хиляди. Защото това е цената популярността. И за добро, и за лошо.

В този смисъл трябва да се научим да сме по-внимателни на какво вярваме и на какво – не. И винаги да допускаме, че има и друга история, и друга гледна точка… преди да съдим. Доколкото съм запознат, в чужбина има закони в тази посока.

Мили хора, пазете си децата!

Не знаете откъде, с какво и кой може да ги застраши.