Движението на цените на пазара на хранителните стоки в България ежедневно върви с уверени темпове нагоре, а наближат ли празници, поемат рязко нагоре. Най-близкият голям семеен празник е Великден през април, но отсега цените на агнешкото на пазара вече са около 20 лева.



В селата изкупната цена е между 7 и 8 лева за килограм живо тегло, на места достига 10 лева. От прекупвача до кланицата и от кланицата до щанда в магазина, агнешкото вече е 20 лева за килограм. Очакванията са цената да продължи да расте. С колко повече може да се увеличи?

"Специално за нашия регион не виждам кой може да си купи месо от 30-40 лева. Всеки може да има мераци да стане 40 лв., но някой да го купи. От местни ферми е това. Всичко е българско", коментира продавач на месо от града.

Ярешкото е по-евтино, изключително малко се подава от него – това месо не е с добри позиции на нашия пазар, защото хората предпочитат агнешко, допълва той.

"Хората нямат пари. Не може килограм агнешко да струва колкото 2 килограма свинско без кокал. Масово почти не се продава агнешкото. По принцип няма производство, но няма и хубав пазар", изтъква продавачът.

Местните хора са раздвоени дали да си купят агнешко за празника. Някои са решили категорично, че им е скъпо, други ще спазят традицията.

Симеон Караколев: Агнешкото няма да поскъпва преди Великден

Агнешкото месо за Великден няма да е по-скъпо или най-много ще е по-скъпо с 1 лев. спрямо миналата година.

Това увери пред БНР Симеон Караколев, председател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.

Тази година няма опасност агнешкото да последва млечните продукти, категоричен бе той и добави, че не очаква да има спекупа. Затова той призова хората да пазаруват от фермите.



В предаването "Преди всички" Караколев посочи моментните цени:

"В момента живото тегло, предполагам това ще е цената и за Великден и Гергьовден, варира между 10-12 лв. - цена на дребно. Цената на едро, която в момента се наблюдава и която ще остане за празниците, е около 8,50 лв. на килограм без ДДС".

"Над 50% от агнетата се купуват директно от фермите. Това е на ръба на закона. Все още България като държава-член на ЕС не може да намери инструмент, с който да узакони този вид търговия", коментира още той.



Караколев припомни, че миналата година се е създала подобна ситуация:

"Миналата година бяхме в разгара на кризата с цените. Случи се така, че се осъществи внос от съседна на нас държава. Този внос остави над 20 000 непродадени агнета. Те се продадоха, но с 40% по-ниска цена. На тези скъпи фуражи, дори цената, която към момента да се струва на едната страна малко по-ниска, това агне в един момент се самоизяжда. Аз мисля, че никой производител няма интерес или поне тези, които миналата година се опариха, тази година няма да направят същата грешка, ще се съобразят".

Мераци много, но няма кой да плати високата цена, категоричен бе Караколев. По думите му производителите не са виновни за тази ситуация:

"Тук не стига, че го консумираме 1-2 пъти в годината, но и като се започне да се говори за някакви безбожни цени и в един момент тази психоза и истерия отвращава хората".

По думите му всякаква помощ, която по някакъв начин стимулира българските кланици да пазаруват българско месо, е добре дошла. Ако няма помощ, кланиците започват да купуват в Румъния, подчерта той.

В Румъния агнешкото е по-евтино, но там има много други фактори, коментира Симеон Караколев. Той обясни, че там регулациите почти липсват, няма я бюрокращината:

"Когато държавата създава много регулации и изисквания към животновъдите, не подсигурява достатъчно добра писта за реализация - това е затруднение, пречки".

Караколев посочи, че в България отглеждаме около 1 млн. овце. По думите му имаме достатъчно, за да осигурим нуждите на нашия пазар:

"Ние все по-малко изнасяме, защото трудно можем да съберем нужните обеми за износ, съответно и цени. Нашият фокус е към вътрешния пазар. Докато няма някакви по-дългосрочни мерки, които да стимулират този сектор, няма как да очакваме друго. /.../ Единственото, което правим като държава, като управление, като политика в този сектор - е да прилагаме краткосрочни мерки, гасим пожари. Нямаме нито средносрочна, нито дългосрочна рамка, в която да вървим, не само в този сектор. /.../ Държавата трябва да има национален интерес, който да е ясно разписан".