Само за първите 10 месеца на 2022 година България е изнесла общо 31 630 тона пресни зеленчуци. Данните са на земеделското министерство и показват, че спрямо същия период през 2021 г. износът е намалял с 30 процента.

Вносът на зеленчуци за същия период през 2022 г. е повече от 235 хиляди тона. Става въпрос за картофи, домати, краставици, зеле, моркови, лук и още видове зеленчуци.

А на пазара цените на доматите и краставиците в последните месеци са доста по-различни и високи.

Доматите

Българските производители са изнесли повече от 11 хиляди тона домати. Повече от половината ни от износа на домати е към Румъния и Унгария. Следват Чехия и Полша. Същевременно ние сме внесли над 75 000 тона домати. Близо 46 000 от тях идват от Турция, останалите – основно от Гърция, Германия и Полша.

Каква е ситуацията с краставиците?

Нашите производители са изнесли повече от 4 хиляди тона краставици. Най-големият пазар е Германия - повече от половината от изнесената продукция е към федералната република. Следват Чехия, Румъния и Гърция.

По пазарите у нас най-много са вносните краставици именно от Гърция. От общо внесени 15 хиляди тона, повече от 11 хиляди са именно от южната ни съседка. От Турция сме внесли 1 893 тона, следват Албания и Германия.

Цветомир Цеков от Национална браншова камара "Плодове и зеленчуци", Любослав Костов, старши-икономист от КНСБ, Богомил Николов от асоциация "Активни потребители" коментираха темата с българското производство в студиото на "Тази сутрин".

Турция със забрана на износа на домати

„Българското производство в момента е минимализирано. Няма го, има страшен проблем с оранжерийното производство заради високите цени на топлоносителите. Няма вътрешноконкуретни цени, а по трасето има прекупвачи, които увеличават цените. В момента краставиците се внасят от Гърция на 3,80 лева на борсите. Подобна е и ситуацията с доматите. В Турция те се купуват за 1,60 – 2,00 лева. Има нещо леко притеснително – от петък има забрана за износ на турски домат. Според мен това ще доведе до допълнително оскъпяване. Внасяме традиционни за нас зеленчуци. Как стигнахме дотук“, коментира Цветомир Цеков от Национална браншова камара "Плодове и зеленчуци".

Дългогодишна сгрешена политика в цялото ни земеделие

„Поскъпването е високо. Да намериш българско производство на българския пазар, вече е екзотика. Това е резултат от дългогодишна сгрешена политика в цялото ни земеделие. Не е нормално да внасяме 60-80% от продукцията при положение, че сме със средиземноморски климат и се гордеем от десетилетия с конкурентното производство на зеленчуци и плодове. А сме ликвидирали стоки, които водят до висока добавена стойност“, заяви Любослав Костов, старши-икономист от КНСБ.

Оранжериите не засяват, защото се страхуват от фалит

Огромни изкривявания при субсидирането

„Производството намаля. Няма насищане. Оранжериите буквално не засяха тази зима, защото се притесняваха заради високите цени на газа. Мислеха, че няма да могат да си покрият разходите и ще фалират. Когато няма предлагане, какво се случва с цените? Тези тенденции са от години. За да запазиш собственото си производство, е нужна политика на субсидиране. България се включва в такава едва след 2007 г. Получи се обаче така, че българският принцип да се субсидира на декар доведе до огромни изкривявания. Стимулира се зърнопроизводството, а удари тежко зеленчукопроизводството. Трябва да се върнем съвсем в началото, за да станем отново нетен износител“, заяви Богомил Николов от асоциация "Активни потребители".

Липса на контрол през годините

„Пазарът може да бъде регулиран единствено, ако държавата влезе в своите функции. Има липса на адекватен контрол. Досега защо не са правени проверки“, запита Цветомир Цеков.

Според него липсата на контрол е унищожила българските плодове и зеленчуци. „Кой бизнес без политика и стратегия може да се развие“, попита още той.

„Трябва ни дефиниция за спекула, да се изсветли цялата верига на доставка – от производителя до щанда, да се види цената за логистика, за реклама. И като се видят какви са надценките, потребителят сам ще си направи сметка. Когато се изсветли процесът, пазарът сам ще стигне до по-ниските цени“, каза Любослав Костов.

„Когато нямаш производство, всичко ще е скъпо“, заяви Богомил Николов.