„Причината да не подадем искане за изготвяне на конвергентен доклад от ЕК и ЕЦБ е, че не сме си изпълнили ангажиментите, има неприето законодателство, четири закона трябва да бъдат приети, също така ние не изпълняваме инфлационния критерий. Ако ние сега подадем искане за оценка - за нас трябва да извадят 10 страни в оценката за инфлационен критерии, което е неравнопоставено спрямо действията при оценката за инфлацията при другите страни.

Ако сега подадем искане за оценка, ние ще получим категоричен отказ" - това коментира министърът на финансите Росица Велкова в предаването „Неделя 150" на БНР. Тя припомни, че Прибалтийските страни са изчакали между 7 и 11 години за членството си в еврозоната след получен негативен конвергентен доклад, докато покрият критериите.

По думите на финансовия министър, има очаквания към юли месец да покрием критерия за инфлацията, с изключване на три-четири страни в оценката - това са тези страни, които са с най-ниска инфлация в ЕС, както е направено при анализа за Хърватия. „Ако на 49-тото НС еврозоната е приоритет, те биха могли приоритетно да разгледат тези закони, които останаха неприети, ние ще ги внесем отново. И тогава бихме могли да подадем през юли месец искане за извънреден конвергентен доклад - това е говорено вече с ЕК" - каза още Велкова.

Според нея, при изпълнение на това, можем да се присъединим от 1 юли 2024 г. към еврозоната, като това ще е прецедент, но не е невъзможно, защото досега присъединяването на другите страни е било от 1 януари.

„Положиха се максимални усилия от служебното правителство на политическо и на техническо ниво. След разговори на президента на високо вино беше подписан меморандумът с ЕК за сечене на монетите и това даде възможност на БНБ да ускори техническата подготовка. Не приемам, че на НС не му е стигнало времето, законите бяха внесени през октомври и декември, ако това е било приоритет на парламента, считам, че е имало достатъчно време" - обобщи министър Велкова.

Тя категорично каза, че страната ни не говори, че се отказваме от еврозоната, а че процесът се отлага във времето докато не станем готови.

„Бих се обърнала към партиите, които гласуваха решението на НС за еврозоната, в кампанията си да обясняват на хората всички плюсове за еврозоната" - това е коментарът на финансовия министър в отговор на въпрос за актуалната в момента подписка срещу еврозоната.

На въпрос за глобата, наложена от КЗК на „Лукойл", министър Велкова счита, че подобни анализи на КЗК за картелни споразумения са позитивни и спомагат за покриването на критерия за инфлация за еврозоната.

По темата дали служебното правителство ще предложи бюджет за 2023 г., финансовият министър обясни, че идеята за удължителен закон е той да послужи на редовното правителство като основа за бюджет, но времето вече напредва и затова в началото на работата на новия парламент, правителството ще внесе проектозакон за бюджета за 2023 г.

„По бюджета тепърва ще се дебатира, защото разчетите показват висок дефицит - около 6 процента. Засега ще внесем едно законодателно предложение за бюджет. Ако перспективата ни е с високи дефицити, това ще се отрази на членството ни в еврозоната. Ако сега не се вземат мерки за свиване на разходите, няма как да се свие дефицитът" - поясни министър Велкова. Според нея на бюджетът ще тежат и ненаправените, но заложени, през 2022 г. 8 млрд. лева за инфраструктурни проекти, които са предимно в частта европейски средства и трябва да се направят сега, защото тази година е последната година от програмния период.