Със заупокойна молитва и полагане на венци и цветя пред гроба на Капитан Петко във Варна бяха отбелязани 123 години от смъртта на войводата.

Проявата, организирана от Тракийското дружество във Варна, уважиха кметът Иван Портних, районни кметове, представители на институции, на Съюза на ветераните от войните и Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, граждани.

Представителният духов оркестър и почетен караул от Военноморските сили участваха във военен ритуал за отдаване на почит и поднасяне на венци и цветя на гроба на Капитан Петко войвода. Строят на почетния караул беше приет от командира на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов.

Свещеници отслужиха заупокойна молитва, след което с военен ритуал на надгробния паметник бяха положени венци и цветя.

Родственици на Капитан Петко поднесоха пръст от родното му място на гроба. Слово произнесе Румяна Вълчева, председател на Тракийско дружество „Капитан Петко Войвода“.

За живота му във Варна:

В края на Руско-турската война Капитан Петко войвода гостува в Русия на ген.Скобелев - по негова покана. Там генералът го представя ня император Александър II, като императорът му дава още веднъж званието капитан за участието във войната и го награждава с Георгиевски кръст за храброст му подарява имение в Киевска губерния.

Около година се повъртял в губернията, след което я продал и се върнал в България. Но когато стъпил на българска земя, не му позволили да продължи към целта му - Източна Румелия, затова остава за малко уж във Варна

Самият той се определя като "заточеник във Варна"

През 1892 г. бива заподозрян, че развива антистамболовска дейност и готви покушение срещу министър-председателя. Бива арестуван и изтезаван лично от варненския градоначалник в подземията на Римската кула. Не е бил изкаран пред съд и без присъда е заточен в стария турски участък до Римската кула до 1894 г.

След като излиза, става учредител и член на настоятелството на тракийското дружество "Странджа", което 56 години след смъртта му ще изпрати искане за създаване на паметник в негова чест. Във Варна живее 20 години, ръководи дружеството до последните си дни. На 7 февруари 1900 г на 55-годишна възраст почива от рак на стомаха. Погребват го в старите варненски гробища.