Европейската комисия е подложена на натиск от множество заинтересовани страни и политици, които искат да се наложат правилата на ЕС спрямо Китай за незаконния риболов и нарушенията на човешките права .

Присъствието на Китай в международни води не винаги е най-видимо, но след като водещата икономика в света – САЩ, реши да предприеме стъпки и да санкционира китайски кораби, някои се чудят дали ЕС трябва да ги последва, пише Еуроактив.

„Китай е ясен пример за страна със значителен проблем с незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, особено от нейния риболовен флот на дълги разстояния, който оперира в световен мащаб“, каза Ваня Вулперхорст, директор на кампанията за незаконен риболов и прозрачност в неправителствена организация.

Въпреки това, изпълнителната власт на ЕС все още не дава признаци на действие по въпроса, въпреки наличието на солидна система от санкции за незаконни риболовни дейности.

„Изглежда, че ЕС предпочита да използва диалога и отзивчивостта, за да се справи с незаконния риболов от кораби под китайски флаг“, предположи Вулперхорст.

ЕС и Китай подписаха двустранно споразумение през 2018 г. – Синьото партньорство, за „сътрудничество в световното управление на океаните“ и създадоха постоянна работна група, която заседава веднъж или два пъти годишно.

Педро Рейс Сантос, генерален секретар на Пазарния консултативен съвет, който предоставя пазарни съвети на изпълнителната власт на ЕС относно продуктите от риболов и аквакултури, каза пред EURACTIV, че по време на среща през март 2022 г. представител на Комисията е потвърдил, че Синьо партньорство работи по проблемите на незаконния риболов.

Китайският флот присъства най-вече във водите на африканските страни, като Гана, Мавритания или Кот д’Ивоар, както и и във водите на Югоизточна Азия и Южна Америка.

„Кралете“ на плаването на далечни разстояния

Независимо проучване, поискано от комисията по рибарство на Европейския парламент в началото на декември 2022 г., заключава, че „има опасения, че голям брой кораби на китайския флот за плаване в далечни води използват техники като изключване на системите за автоматична идентификация, което увеличава възможността за незаконни, недекларирани и нерегулирани риболовни нарушения“.

Флотовете за далечни води са риболовни кораби, опериращи извън своите национални изключителни икономически зони чрез „съвместни предприятия“ или двустранни споразумения. Тези кораби пътуват на дълги разстояния през океаните, за да ловят по-ценни видове, които не се срещат в техните национални води, или за да уловят по-големи количества.

За няколко години Китай се превърна в най-големия флот за далечни води в света, както и страната с най-богат риболов в открито море от 2014 г. насам. Това се дължи на изчерпването на рибните запаси в китайските води, но отчасти и на икономическата криза, която издигна риболова до глобален политически приоритет.

Европейският флот за плаване в далечни води разполага с 259 кораба, докато китайският флот има повече от 2700 кораба, според данни на китайското правителство.

Китайският флот присъства най-вече в африкански води като Гана, Мавритания или Кот д’Ивоар, както и във водите на Югоизточна Азия и Южна Америка.

Според проучване „има обща липса на подробности и прозрачност“ относно споразуменията и лицензирането, използвани от Китай за получаване на законен достъп до тези зони.

Проучването установи също така липса на „надеждни“ данни и прозрачност относно риболовната дейност и системите за наблюдение, където оперират морските флотове на Китай, което увеличава риска от свръхулов.

„Това доведе до влошаване на околната среда и намалена наличност на ресурси, както и до социално-икономически последици за местните общности в някои райони“, се казва в него.

САЩ налагат санкции на китайски кораби, а ЕС?

На същия ден, когато излезе проучването (9 декември), Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите на САЩ обяви санкции срещу две лица и няколкото китайски риболовни компании, които те притежават, за незаконен риболов и нарушаване на правата на човека .

Санкциите включват замразяване на американските активи на физически лица и компании и забрана за правене на бизнес в САЩ. Общо мерките ще засегнат 157 кораба, притежавани от Китай.

От 2010 г. ЕС също има действащ регламент за справяне и санкциониране на незаконни риболовни дейности, които се прилагат „за всички риболовни кораби, под какъвто и да е флаг, във всички води“ и включват практики като риболов без валиден лиценз, в защитена зона, използване на забранени съоръжения или неспазване на задълженията за докладване.

ЕС използва система за картиране, за да наложи това законодателство и да гарантира, че „само законно уловени“ продукти влизат на пазара на ЕС.

Първо, когато Комисията разполага с доказателства, че трета държава участва в нерегламентирани риболовни дейности, тя трябва да издаде „жълт картон“ като предупреждение. Това ще постави началото на диалог за „разрешаване на проблемните въпроси“.

Второ, Комисията ще издаде „зелен картон“, ако диалогът е успешен. Ако Комисията прецени, че напредъкът е недостатъчен, тя ще даде „червен картон“.

Червен картон по същество означава, че страната ще бъде добавена към списъка на несътрудничещите страни и следователно ще и бъде забранена търговия на пазара на ЕС.

Този месец Камерун стана поредната държава, получила „червен картон“ от ЕС. Според официалното изявление Камерун е допуснал риболовни кораби извън своите води, без да наблюдава достатъчно дейностите им, ключително един кораб, участващ в незаконен риболов.

От 2012 г. Комисията е издала „червени картони“ за незаконен риболов на шест други държави – Белиз, Камбоджа, Коморски острови, Гвинея, Шри Ланка и Сейнт Винсент и Гренадини – и е отворила процедури за 27 държави.

ЕС използва тази система, за да наложи своето законодателство и да гарантира, че „само законно уловени“ продукти влизат на пазара на ЕС.

Защо ЕС не санкционира Китай?

Последното предупреждение пристигна в Комисията на 13 декември чрез нейните консултантски партньори – Консултативния съвет за пазара и Консултативния съвет за флота на дълги разстояния, които представляват пазарни експерти, риболовния сектор, гражданското общество и профсъюзите.

„В светлината на убедителните доказателства за нерегламентирани операции от кораби с китайски произход по целия свят, Консултативния съвет за пазара и Консултативния съвет за флота на дълги разстояния поставят под съмнение причините, поради които Китай все още не е получил „жълт картон“ се казва в изявлението .

Съветите признават, че „е отбелязан напредък в сътрудничеството между ЕС и Китай в борбата с незаконния улов“, но са загрижени, че то не напредва достатъчно бързо в сравнение с бързото разширяване на китайския флот за далечни води.

Консултативният съвет за пазара и Консултативният съвет за флота на дълги разстояния също така изразиха тревога за нарушенията на човешките права, свързани с флота – като принудителен труд и корупция, с които Китай все още не се е справил, и поискаха публично разкриване на това как е оценено представянето на Китай.

„Очаква се Европейската комисия да отговори в рамките на два месеца на нашите препоръки. Все още се очаква отговор от Комисията“, добави Сантос.

Има и друга причина, поради която ЕС все още не е издал жълт картон на Китай и тя е, че те са основни търговски партньори в рибните култури.

„Забраната за търговия с морски дарове с Китай, който изнесе морски продукти на стойност 1,1 милиарда евро през 2020 г., би нанесла сериозен удар на търговията“, каза Ваня Вулперхорст, директор на кампанията за незаконен риболов и прозрачност в неправителствена организация.

По отношение на стойността Китай е вторият най-важен партньор, от който ЕС внася продукти от риболов и аквакултури, изпреварван само от съседна Норвегия. Китай е и четвъртият най-голям получател на морски продукти от ЕС.

Към днешна дата ЕС е изброил 1371 китайски компании, които могат да изнасят риба и производни продукти за Европа.

„Въпреки някои недостатъци в прилагането, ЕС все още има най-силния правен механизъм за справяне с нерагламентирания риболов в международен план“, заключи Вулперхорст.

Въпреки това, както се подчертава в съвместното изявление на Консултативния съвет, дори при наличието на силен правен механизъм, не трябва да се прилагат „двойни стандарти“ към различните страни при прилагането му.

Европейската комисия и китайското представителство в ЕС бяха потърсени от EURACTIV за коментар, но не отговориха до момента на публикуването на статията.