Варна е на 17 място сред останалите 28 области в страната по отношение на ръста на заплатите спрямо инфлацията. Това показва анализ на Института за пазарна икономика.

Очаквано най-добре се справя Враца - с едва 0,4 пункта изоставане, благодарение на доброто представяне на енергийния сектор през годината. Сходни резултати постигат и Видин, Благоевград и София. От другата страна са Смолян, Разград, Ямбол и Ловеч, където забавянето спрямо инфлацията е с почти 10 пункта.

За Варна пунктовете забавяне между ръст на заплати и инфлация са около пет. Останалите области се разполагат в целия спектър.

Разлика между ръста на ИПЦ на годишна база и ръста на средната брутна заплата по области, Q3 2022 г.

Подходът за анализ има някои слабости, защото при прегледа на икономическите дейности не се отчитат разликите в динамиката на заплащането на отделните длъжности, при областите – различните ценови равнища в отделните части на страната и потенциала за различен темп на промяна. Въпреки тези ограничения обаче, той демонстрира достатъчно ясно хетерогенното влияние на ръст на цените върху работещите в отделните отрасли и области, пише в своята статия Адриан Николов от ИПИ.

Той разглежда и разликата между инфлацията и ръста на средната брутна работна заплата по икономически дейности. Посочва, че динамиката е силно неравномерна между отделните икономически дейности. Средното изоставане на ръста на заплатите спрямо инфлацията през трето тримесечие е с малко над 3 проценти пункта, но чувствителна разлика се наблюдава дори според формата на собственост, като забавянето в частния сектор е с 2,6 пункта, а в държавния – с 5,5.

Това отразява най-вече забавянето на заплатите на редица професии в публичната сфера, които зависят от държавния бюджет, който не разполага с гъвкавостта на частния бизнес да се съобразява с промените в макроикономическите условия.

Разлика между ръста на ИПЦ на годишна база и ръста на средната брутна заплата по икономически дейности, Q3 2022 г.

Сред отделните сектори, най-малко изоставане има при селското стопанство, държавното управление и търговията, най-големи – в здравеопазването и образованието. Голямото забавяне при болниците и училищата потвърждава наблюдението, че бюджетната сфера не успява да реагира навременно на свиването на реалните заплати на работещите в нея. Обратно, аусторсинг секторът и преработването като цяло се справят относително добре. Въпреки това няма нито един отрасъл на българската икономика, в която ръстът на заплатите да надхвърля този на потребителските цени и да реализира ръст на покупателната способност.

Повод за материала на ИПИ е предложението за повишаване на минималната работна заплата, която заплашва дори да увеличи инфлационния натиск. Текстът разглежда измеренията на влиянието на ръста на цените върху заплатите на работещите както на регионално ниво, така и между различните икономически дейности.