Мечката Свобода във варненския зоокът вече се готви за зимния си сън. Не излиза във външната част на местообитанието си и е станала по – летаргична. Все още обаче става с любопитство всеки път при обгрижването от гледачите й. Това каза за Moreto.net уредникът зооколекция в зоопарка Пламена Каразутева.

Днес християнският православен календар почита светеца Андрей, който според легендата е господар на мечките. Затова и Андреевден е известен още като Мечкин ден. Една от притчите гласи, че свети Андрей бил самотен отшелник, който се прехранвал от планинската си нивица. Мечка обаче изяла единствения му вол. Разгневен, светецът уловил мечката и я впрегнал в ралото наместо вола. Така подчинил дивия звяр на волята си за справедливост. За това свети Андрей е почитан като патрон на мечките и техен повелител.

На 30 януари предстои мечката Свобода да навърши 34 години. Тя пристига в зоопарк Варна от зоопарк Русе през 2008 година, заедно с партньора й Карамуш. За съжаление през 2014 година Карамуш почина и оттогава Свобода е сама. Тя не би приела друг, защото мечките са изключително моногамни животни.

„За 14-те години, в които нашата мечка е в зоопарка, тя е успяла да се пригоди към местообитанието и атмосферата, а посетителите завладява с нейният естествен чар. Ние, екипът на зоопарк Варна, се радваме на нейното дълголетие, което е признак, че тя се чувства добре психически и физически, и се надяваме да ни радва още дълги години.“, каза още уредникът.

Наскоро директорът на зоокъта Иванка Стоянова разказа повече за нрава на Свобода. Тя сподели, че привидно животното изглежда тромаво, но всъщност е изключителен ловец и хваща всичко, което попадне в клетката й. Не я притеснява единствено присъствието на една котка, която влиза и излиза от обитанието й съвсем необезпокоявано.

През студените месеци в бърлогата на Свобода ще бъде поставена камера, която да я следи по време на зимния й сън. Проследяването на този период е част от проект, в който се включва варненският зоокът. Зоопарк Варна сътрудничи на екип от учени от Биологическия факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски" и ИБЕИ-БАН, който изпълнява проект на тема "Комплексни генетични и етологични изследвания за дългосрочно in situ и ex situ опазване на кафяватя мечка, Urcus arctos".

Изследването цели да разшири познанията за биологията, екологията и поведението на кафявата мечка в България. Получените резултати ще позволят да се отговори на въпроси относно популационна принадлежност на мечките на затворено и поведението на индивидите по време на критичния период на зимния сън.

Когато температурата спада и храната е оскъдна, някои животни спят зимен сън, за да преживеят по-суровите условия на студения сезон. Зимният сън е състояние на покой, в което телесната температура на животните спада до нивото на обкръжението им и метаболизмът им се забавя чувствително. Това се случва при гризачи, прилепи, насекомоядни, катерица и др. Други животни изпадат в летаргия(почиват), за да издържат суровите зимни условия на живот. През лятото те трупат мазнини,с които оцеляват през зимата. Тяхната температура не спада чувствително и те могат да се събудят бързо. Но благодарение на неподвижността, животните пестят големи количества енергия. Такива са язовецът и кафявата мечка. През пролетта зимуващите животни възобновяват нормалния си живот, като повечето от тях излизат от летаргията с наполовина намалено тегло.