„Неговото творчество е в непрекъснат възход. Вечно търсещ и неспокоен, творецът Илия Милков работи с младежка жар, посветил се всеотдайно на един идеал – изкуството.“ Николай Дабов

Арт галерия "Папийон" представя в изложба част от необятното живописно творчество на Илия Милков. Поводът е отбелязването на 95-годишнината от рождението на емблематичния художник, известен като един от най-добрите майстори на пейзажната живопис у нас.

Вернисажът е днес, 24 ноември от 14.00 ч. до 19.00 часа в изложбения салон на ул. "Драгоман" 12 във Варна. Експозицията може да бъде видяна до 11 декември.

За експозицията са селектирани картини от периода 1986 г. до 2008 г., включително големи произведения, участвали в регионални Общи художествени изложби, характерни за периода до 90-те години на миналия век, представящи най-добрите творби на участниците, споделят от галерията.

Илия Милков е силно разпознаваем автор, не само с типичните си отличителни елементи, като особения силует на къщите, безлистните корони на причудливо наклонените дърветата, създаващи динамика на композицията, а и с емоциите, които винаги обземат съзнанието на зрителя при досег с неговото изкуство. Картините му са хармонична симбиоза от конструирани цветове. Те са ярки през последните години на творческото му израстване и търсения в полутонове и маски, влияят силно и директно, вълнуват и пораждат емоционална възбуда.

Носят усещане за искрена радост от живота и въодушевление от необхватните възможности за постигане на природна хармония, чийто мигове и състояния е запечатал в многобройните си платна. Илия Милков е самобитен художник, израснал в трудните военни години. Следвайки постоянния си стремеж да изследва живописта и формите на цветови баланси, оставя богатство от носещи наслада на сетивата творби. Бил е председател на съюза на плевенските художници за 20 години, представян в множество изложби в и извън страната, носител на много награди, включително орден „Кирил и Методий“ I и II степен, във времето оставя следата на високо ерудирана личност, предизвикваща вдъхновение.

Илия Милков от години е ценен в колекционерските среди, обичан и харесван и сред широката публика, и преоткриван от много млади ценители на изкуството. Безспорен е приносът му към обогатяването на съвременното ни изобразително изкуство – не само с многообразието на многобройните си произведения, останали след житейският път на художника, но и с влиянието, което той оказва върху светогледа и цвето усещането на голяма част от българските художници, които все още вдъхновява. За него проф. Джурова казва: „Съвременното ни пейзажно изкуство е богато и с приноса на Илия Милков - този последователен в своя житейски и художествен път плевенски художник, майстор на пейзажа и цветната магия.“

Настоящата експозиция няма амбицията за ретроспекция на творчеството му. Осъществяването й е много трудна и почти невъзможна задача, не само поради големия обем и периоди, през които преминава пътят му, а и поради факта, че творбите от ранният му монохромен и бял период са притежание на общински и градски галерии от страната. Друга голяма част са притежания на много негови почитатели и колекционери не само в рамките на България, но и отвъд пределите на Европа. В изложбата са включени творби в неговата естетика и хармония. Целта ни e да представим не показвано многообразие и искрения израз на посветения на красотата в изкуството художник с представителна за творчеството на автора пейзажна живопис. С настоящата експозиция отдаваме чест на неговата личност с вълнуваща селекция от творби от различни периоди, включваща платна от 1986 година до едни от последните произведения на Илия Милков, рисувани през 2008 г. Имаме възможността да се насладим на 15 прекрасни пейзажа, всеки от тях отразяващ дълбоката душевност и емоционалност на един творец, имаш сетивата и таланта да пресъздава в колоритни хармонии всеки един градски, селски или индустриален пейзаж с несъизмеримо чувство, топлина и неподправеност.

Разглеждайки колекцията е трудно да се каже дали авторът е рисувал българските села или малките градове, в които все още е запазена някогашната атмосфера. Обединяващото в картините са пътят, дърветата, къщите, които са превърнати в централен образ и понякога дори са одухотворени. Хора в композициите рядко се срещат. Цветовете му се отличават с богата сложност, прозиращи наслоените маски под тях, често много ярки – наситено розово, наситено синьо, жълто, но цялостното усещане е за мекота, богатство на колорита, дълбочина и джазирана мелодия от нюанси. Цветовете му са носители на настроения, а не толкова конкретност на мястото (Пейзаж в зелено", "Пейзаж в червено", "Градски пейзаж", "Пътят към храма"). Понякога пейзажите му носят атмосферата на онази България, която малко по малко се изгубва.

И ако цитираме Блага Димитрова - „Само дълбоките дири значат истински изживян живот. И най-вълшебният миг сякаш не е съществувал, щом не е оставил своя следа, свидетелство за истинността си.“, то ви каним на разходка по следите на Илия Милков.