„Необяснимо и недопустимо е историята да се подменя, услужливо да се забравя, за да обслужва политическа конюнктура или геостратегически интереси. България даде на славянския свят писменост, духовност и култура и това не бива да е обвито в невежество, да се забулва в полулъжа, да се употребява за националистически лозунги.“

С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова откри в София Международен форум за кирилицата „… И ний сме дали нещо на света“. Форумът, който се провежда по инициатива на Йотова, събира известни учени българисти от Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Италия, Литва, Полша и Сърбия, както и техни български колеги. За първи път от 40 години насам такъв мащабен форум за историята и бъдещето на българистиката се провежда с подкрепата на българската държава.

Държавният глава Румен Радев отправи видео обръщение към участниците. Приветствие беше прочетено от името на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит. Своята подкрепа изрази и служебният министър на културата проф. Велислав Минеков. На форума присъства и служебният министър на образованието проф. Сашо Пенов.

„Науката е най-доброто средство срещу опитите от Изток и от Запад да се подменят факти, да се отрича приносът на ранната българска държава за развитието на славянството, да се отхвърля или пренебрегва значението на Преславската и Охридската книжовни школи, чието влияние далеч надхвърля границите на тогавашна България. С днешния форум се противопоставяме срещу посегателството върху историята“, изтъкна в приветствието си вицепрезидентът, чиято амбиция е форумът да е постоянно действащ и да се свиква на две години.

„България е една от най-богатите в света държави, с хилядолетна държавност и живо наследство, които доказват нашия цивилизационен принос в Европа и в предверието на Азия. Епохалното дело на Светите братя Кирил и Методий за създаване на графична система, най-близка до славяните, бе продължено от техните ученици, за които княз Борис „силно жадувал...”, посочи Илияна Йотова. Тя подчерта, че мисията на Кирило-Методиевите ученици е спасена от княз Борис и словото е разпространено с българските букви и на изток, и на запад, за да даде началото на нова книжовност, култура и духовност, за утвърждаване на православието. „Дали сме букви и писменост на Европа преди повече от 12 века, когато Европа се събужда за ролята си на световен лидер, когато религията е била основна територия на книжовността. Още тогава българският език изправя ръст и се съизмерва с латинския и гръцкия, с езиците на империите“, подчерта вицепрезидентът. „Защитата да познаваш светите тайни на родния език е не само преломен момент в тогавашната теологична догма, но и огромно преобръщане в мирогледа на средновековния човек. Езикът ражда идентичност, самоопределение и национална принадлежност“, заяви Илияна Йотова.

„12 века азбуката е нашият пазител, ореолът над нас, ключът към света и онзи духовен код на сътворението. България успява да запази езика и идентичността си при три царства дори когато на два пъти изчезва от картата на Европа, и то за столетия наред. Никога не загива като средище на духа, а българите успяват да отвоюват своята независимост не само със силата на мечовете, а и със силата на книжовността! Защото словото надживява вековете, то пронизва по-дълбоко от меча. Идват и си отиват империи, водят се войни, но словото с камък се не убива, както казва св. Григорий Богослов”, изтъкна вицепрезидентът.

В приветствието си Йотова постави и темата за връщане на позициите на българистиката в чуждестранните университети. От над 200 преди 20 години днес лекторатите по български език и култура са около 40. Темата беше разисквана и на организираната през юни от вицепрезидента Национална конференция за българския език „Език свещен“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. „Нашето послание е да върнем мястото на българистиката във водещите университети, да създадем следващите поколения изследователи на тази богата и древна култура. Срещаме подкрепата на академични и културни институти, на православната църква, на ЮНЕСКО и много други организации. В 21 век културната идентичност, самоопределянето и националната принадлежност стават още по-чувствителни фактори на съзнанието в условията на глобализацията и разчупването на рамките на стария свят. А когато разкриваме тайните на нашето духовно наследство, получаваме силата да разбираме днешното и да чертаем бъдещето“, убедена е Йотова.

Неслучайно за знак на форума е избрана буквата Б, изписана от проф. Кирил Гогов в традициите на църковно-славянското писмо. „Б като България, втората по важност буква в азбуката, различна от латинския, от гръцкия език. Нашата буква – бащина земя, благословия, благодарност, Бог“, обясни вицепрезидентът.

Програмата на Международния форум за кирилицата „… И ний сме дали нещо на света“ събира в едно история и лингвистика, археология и културология, православие и философия. Форумът ще завърши с кръгла маса, която ще очертае перспективите пред кирилските букви в дигиталния 21 век.