Авторът на първия български превод на „Дон Кихот“ е личност, за която не се говори много, но която е оставила дълбока следа в сферата на образованието, културата и политиката. Христо Самсаров е един от будителите на онова време, който има дълбока връзка с Варна, въпреки че не е родом от града. Попада в морската столица като един от първите преподаватели в първото българско училище у нас, което се намира в крайморския град.

Огромният му принос към културния, образователния и обществения живот е причината празничният Дена на народните будители (1 ноември) да бъде избран за откриването на изложбата в Регионалната библиотека „Непознатият Христо Самсаров“.

Експозицията е по повод 140 години от публикуването на първия превод на „Дон Кихот“ на български език, който е дело на самия Самсаров. Изложбата е съпътстващо събитие към Седмицата на Сервантес, проведена във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” съвместно с Испанския център към катедра “Романистика” към ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” и секция “Сравнително литературознание” към Института за литература към БАН.


Преводът на книгата не е от испански, а от френски. Самият Самсаров е бил франкофон. Той е роден в Сливен в семейството на заможен търговец. Не проявява обаче апетити към бизнеса на баща си, а насочва усилията си в съвсем друга насока. Неговите първи учители са Добри Чинтулов и Никола Михайловски. Учи във Военномедицинското училище в Цариград, но не го завършва. По – късно става учител в Търговище, където на следващ етап и кметува като първия градоначалник след Освобождението. Преподава още във Видин, Гложене, София и във Варна.

В морската столица Самсаров преподава в периода 1873 – 1878 година. Бил е учител по френски език и благонравие. На практика е един от най – дълго учителстващите във Варна през Възраждането.

„Пълен развой и уредба обаче българското училище добива през 1874/75. учебна година, когато дошел за главен учител Христо Самсаров, комуто се дала годишна заплата 7560 гроша.“, се казва в изданието „Петдесетгодишнина на българското училище във Варна 1860/1861 – 1910/1911 год.“