Най-значителни количества на вида бяла мида D. trunculus са концентрирани във водите пред курорта Св. св. Константин и Елена, а също и пред Паша дере, Несебър и между Каваците – Ахтопол. На последното място е регистрирана и най – сериозна биомаса. На север от Албена количествата на вида се понижават и само пред Езерец е установен сравнително добре запазен хабитат. Това показват резултатите от проект за изследване върху биологичните характеристики, пространствената и годишна динамика на пясъчните миди (Donax trunculus, Chamelea gallina, и др.) пред българското Черноморско крайбрежие, реализиран от Института по рибни ресурси и обхващащ периода 2020 - 2021, научи Moreto.net

Относително по-големи количества от вида бяла мида Ch. Gallina се откриват пред Крапец, Св. Константин и Елена, Камчия и Черноморец – Ропотамо. Най-висок индекс на биомасата е регистриран пред Крапец през 2020 година.

Пред българския бряг площта покрита от първия вид мида се оценява около 6000 хектара, а запасът на 1800 – 2800 тона, или средно 2300 тона за 2020 – 2021 година. Площта покрита от другия вид мида се оценява на 20 хил. хектара, а запасът варира между 2800 и 1700 тона. Видът може да бъде открит на дълбочина до 30 – 35 метра.

Допустимият улов на D. trunculus се оценява на 450 тона за година, а на другия вид на 88 тона за година.

Добивът на бели миди у нас добива особено големи размери през последните години заради високата цена и голямото търсене на италианския и испанския пазар. Официално разрешеният им улов е чрез водолази, но на практика се случва основно с драгиран, за да се постигнат промишлени добиви, което неминуемо се отразява на водната среда и други видове.

По отношение на динамиката на биомасата на Ch. Gallina може да се направи сравнение между новите данни на индекса на биомасата, получени през 2020 – 2021 и тези от 2003 година. За периода от 17 – 18 години се установява драстично понижение от 97 % както при средния индекс на биомасата на вида, така и по отношение на максималните нива на биомасата на този вид.

Подбрани като приоритетни зони за подобряване състоянието на двата вида пясъчни миди са: Калиакра (със специално внимание към района Кранево – Св. Константин и Елена) и Галата – Емине (със специално внимание към района Шкорпиловци – Иракли). Тези зони имат потенциал за формиране на добри запаси, считат от ИРР.

При Ch. Gallina за периода на изследване доминира размерният клас между 1 и 2 см. Делът е над 93%. За другия вид доминиращ е размерът 2 – 3.5 см – 84%.

Пред българския бряг на Черно море експлоатацията на D. trunculus нараства рязко през 2016 – 2017, когато достига средно 700 тона. През 2019 – 2020 уловите се понижават, но през следващата година нарастват отново до 759 тона.

Високите нива не изземване на белите пясъчни миди са безпрецедентни за българската акватория, а наличието на нерегламентирани методи за риболов оказва допълнително вредно въздействие върху морските хабитати и населяващите ги видове. Прекомерният риболов застрашава популацията на мидите.

При изследванетоpo проекта е обхваната цялата крайбрежна зона на дълбочина до 30 метра. Извършени са множество драгирания през двете години за пробонабиране.

Проектът „Изследвания върху видовете от групата на белите миди и предложение за нови управленски мерки“ е на стойност над 600 хил. лева и е съфинансиран от Европейския съюз.