На 30.10.2022 г. в интензивно отделение на голяма чикагска болница, след боледуване на 95 годишна възраст е починал Александър Дърводелски – доайен на българските емигранти в града, съобщава eurochicago.com

В последния му час до него са били племенниците му Алекс и Марк Дърводелски*, д-р Севделин Панев и болногледачката му Грейс.

Ето какво написа за него преди десетина години институтът по История на българската емиграция в Северна Америка – „Илия Тодоров Гаджев“:

Активен деец и ръководител на Български национален фронт (БНФ), дългогодишен редактор на сп. „Борба“, един от водачите на антикомунистическата дейност на българските емигранти в Северна Америка. Строителен инженер по професия, политически деятел по съдба.

Роден е на 1 март 1927 г. в с. Мърчево, Фердинандско (днес Монтанско), България, в заможно търговско семейство. Баща му е известен търговец на строителни материали. До първо отделение учи в родното село, а след това във Враца и Плевен. През 1939 г. семейството се премества в София, където завършва прогимназия и Втора мъжка гимназия. Като ученик от VІІІ клас през 1945 г. участва в организирането на антикомунистическо звено. Като член на Българския младежки съюз „Отец Паисий“ е и последният челник (младежки ръководител) на организацията във Втора мъжка гимназия.

Когато репресиите на комунистите се засилват, четирима приятели на Сашо правят опит да напуснат страната, но на границата са заловени и застреляни на място. Малко по-късно, заедно с брат му Стефан успяват да се спасят и се установяват в Чехословакия през 1947 г., където Сашо започва да следва строително инженерство.

През месец февруари 1948 г. комунистите в Чехословакия извършват преврат, завземат цялата власт и започва откритата диктатура на Клемент Готвалд. Малко по-късно чехите се подготвят да посрещнат тържествено министър-председателя на България – Георги Димитров. Предстои да подпишат договор за „дружба, сътрудничество и взаимна помощ“. В подготовката за посрещането на Димитров са арестувани и изолирани десетки български студенти в специален лагер край Прага, като братята Дърводелски са между арестуваните. Сериозни са опасенията на всички задържани, че могат да ги върнат в България. Ето защо, с няколко от задържаните, братята успяват да убедят двама от охраната да ги освободят или, казано направо, да им позволят да избягат. За щастие властите освобождават всички задържани и почти веднага след това Стефан и Сашо успяват да се прехвърлят в Австрия. Това ги спасява, тъй като през декември 1948 г. чехите арестуват стотици български студенти, натоварват ги на влакове и ги отправят за България. Претърсват и квартирата, където доскоро са живели двамата братя.

В Австрия се установяват в гр. Грац, където Сашо продължава следването си. През 1950 г. по-големият брат Стефан заминава за Австралия: завършва икономика, оженва се за австралийка и има три деца. Участва в местните национални прояви на българското дружество „Родина“, както и в живота на българската общност там.

Сашо остава в Австрия и през 1954 г. завършва строително инженерство. Взема активно участие в антикомунистическата дейност на българското студентство и организира издаването на бюлетина „Свободен глас“, чрез който българските националисти в Грац изразяват своите позиции и разобличават комунистическите изстъпления в България. По онова време назрява конфликт между нашите студенти в Грац, тъй като няколко души от тях се оказват манипулирани от българската легация във Виена. В опит да изплашат и изгонят от Австрия студентите провокатори Сашо и няколко негови другари са арестувани от австрийската полиция и прекарват една нощ в ареста. На другата сутрин ги извиква полицейският началник в кабинета си и след като ги изслушва, ги освобождава, като им обещава да отнеме разрешителните за престой на въпросните „студенти“. Между тях се оказва и синът на червения земеделец – министър на правосъдието Ради Найденов.

В Австрия Сашо се оженва за Жени Радева, която споделя с него трудните периоди на емигрантския живот и по-късно на утвърждаването му като отличен професионалист в Америка. Това става през 1957 г., когато семейството се установява в гр. Чикаго. Инж. Дърводелски започва най-напред работа в една строителна фирма, а след това и самостоятелна дейност като проектант. В работата си е перфектен, като непрекъснато търси нови строително-технологични решения и методи. Така в САЩ под неговото ръководство израстват редица импозантни сгради, впечатляващи със съвършената си линия, силует и стабилност. Някои от тези постройки се нареждат сред 200-те най-високи сгради в света до края на 60-те години. Между тях и до днес запазващи своя висок престиж са Индиана стейт офис билдинг, централата на застрахователната компания Си Ен Ей, а също и много учебни сгради, офиси и др.

Александър Дърводелски е дългогодишен участник в Български национален фронт (БНФ). Съидейник на основателите на БНФ д-р Иван Дочев и д-р Георги Паприков. Редактор за дълги години на списанието на БНФ – „Борба“. Става председател на БНФ след смъртта на д-р Паприков през 1984 г.“

Преди две години г-н Дърводелски бе награден със специална грамота на Държавната агенция за българите в чужбина към Министерски съвет на Р. България. Наградата, която е за дългогодишна, активна и родолюбива обществено-политическа дейност на американска земя, за принос към българската политическа емиграция в САЩ, му бе връчена от българския генерален консул Иван Анчев.