Днес се прощаваме с големия български писател акад. Антон Дончев, който си отиде на 20 октомври след продължително боледуване.

Между 10.00 и 13:00 ч. в Българската академия на науките ще се състои поклонението пред тленните му останки. Във фоайето на Академията ще бъде поставена книга за изказване на съболезнования в негова памет.

Антон Дончев е роден на 14 септември 1930 г. в Бургас. Средното си образование завършва във Велико Търново и право – в СУ „Св. Климент Охридски“. Един от първомайсторите на художествената белетристика, той е сред плеядата имена на благодатната епоха, дала на българската литература такива вдъхновени творци като Димитър Димов, Димитър Талев, Георги Караславов, Емилиян Станев, Васил Попов, Йордан Радичков, Николай Хайтов. Акад. Антон Дончев записа името си в Златните страници на българската литература, създавайки уникалния роман за силата на българския дух „Време разделно“.

Той е автор и още няколко поредици от романи: „Сказание за времето на Самуила“ , „Кракра Пернишки“, „Девет лица на човека“ (1989), „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес“ (1968– 1992), „Трите живота на Кракра“ (2007), „Легенди за двете съкровища“ (2015), „Сянката на Александър Велики“ (2016).

Антон Дончев беше удостоен с множество награди: за романа си „Странният рицар на свещената книга“ получава наградата за Балканска литература „Балканика“ (1999); удостоен с орден „Стара планина“ – Първа степен (2001); лауреат на Голямата награда на СУ за литература и Почетния знак на университета със синя лента и икона на свети Климент (2004); лауреат на Националната литературна награда „Йордан Йовков“ (2005). През 2010 г. по повод 80-годишнината си беше удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – огърлие, а през 2014 г. – с Годишната държавна награда „Паисий Хилендарски“.

Паричната стойност на всички свои награди Антон Дончев даряваше на библиотеки и обществени организации. През 2003 г. беше избран за академик на БАН.

Неговите разкази и драматургични творби спечелиха любовта на народа ни със своите високопатриотични послания, с патоса на борбата за светлина, с неповторимите си образи и обективното разгръщане на съдбоносни за родината събития. Донесли редица наши и чуждестранни награди, филмирани и драматизирани, те и днес се радват на непресъхващ интерес и са истинско огнище на родолюбие, обич и преклонение пред Отечеството.

Антон Дончев беше олицетворение на всичко добродетелно, което България получи като наследство. Неговото име много рано се беше наредило до имената на най-големите български писатели и ще остане там завинаги.

България се прощава с един певец на достойнството и свободата, мъдрец чрез словото, създател на българското историческо време.

Поклон пред светлата му памет!