След дългогодишното прекъсване на 24 октомври отново започват разкопки на един от знаковите обекти на българската археология – светилището на Орфей при с. Татул, Момчилградско. Това заяви във Варна проф. Николай Овчаров, който заедно с екипа си разкри обекта в началото на 21 век, предаде репортер на Moreto.net.

Това е обожествен още в каменно-медната епоха скален масив, чиито връх в късната бронзова епоха е обработен с длета и превърнат в изявен мегалитен паметник. На най-високото място е изсечен дълбок каменен саркофаг. Изказана е хипотеза, че това е реалния или символичен гроб на легендарния певец и главен тракийски герой Орфей. Основание дават запазени исторически сведения за уникален погребален обичай на царете в Родопите, напълно отличаващ се от могилните гробници на владетелите в равнините. Те са полагани в пещери или на върха на скали, за да бъдат посредници между боговете и хората. Освен Орфей, така е погребан и загиналия в Троянската война от ръцете на Одисей цар Резос.

Паметникът край Татул се оказа център на хероон – светилище на починал и обожествен тракийски цар. С вековете то се разраства и функционира чак до края на езическия период. В IV-III в. пр. Хр. до изсечения в скалата гроб е построен великолепен храм, с който биха се гордели и древногръцките градове.

Светото място е било опожарено на границата между двете ери при избухналите междуособици в Тракия, причинени от римското завоевание. След известен застой през ІІ-ІІІ в. комплексът е възстановен, но вече не като хероон, а като богата аристократична вила. Появяват се нови сгради, зидани вече с ломени камъни и хоросан. Една от тях е трапезарията, където собствениците на вилата са правели своите пищни угощения. Във вътрешността на сградата са открити десетки чаши и кани за вино, като повечето от тях са направени от фината римска червенолакова керамика.

Съвсем закономерно през Х-ХІІ в. античната вила се превръща във византийско светско имение на видни аристократи. Откритите при разкопките множество оловни печати-моливдовули показват, че тогава тя е била собственост на видния ромейски велможа севаст Георги Палеолог, приближен на император Алексий І Комнин в края на ХІ-началото на ХІІ в. Той става основоположник на династията Палеолози, която управлява Византийската империя през ХІІІ-ХІV в. На хълма при Татул бяха разкрити също няколко християнски гроба. Към края на средновековната епоха имението е изоставено, а в древните руини се появява некропол.

Именно средновековният период е цел на започващите след два дни археологически проучвания

При първите разкопки не е открита църквата на комплекса, каквато би трябвало да има в такова имение. Но само на няколко десетки метра от превърнатото във вила древно светилище са забелязани останките от каменна сграда, ориентирана изток - запад. Още през 30-те години на ХХ в. известният кърджалийски краевед Никола Иванов отбелязва тези останки и ги определя като християнски храм.

През следващите дни предстои да се провери това негово наблюдение. Екипът се надява на важни резултати, даващи нови щрихи за богатата история на Източните Родопи и българските земи.