Българската академия на науките е най-старата и най-голямата научна институция в страната. БАН е наследник на Българското книжовно дружество - основано през 1869 в Браила от видни възрожденски личности като Марин Дринов (професор в Харковския университет), Васил Друмев (по-късно министър-председател на Княжество България и Търновски митрополит), Гаврил Кръстевич (губернатор на Източна Румелия).

За издигането на международния престиж на Дружеството заслуга имат и европейски капацитети като Константин Иречек, министър на народното просвещение и професор във Виенския университет. Строителите на съвременна България не забравят да отделят средства за прехвърлянето на БКД от Браила в новоосвободеното Княжество. Издигането на нейния научен статус обаче е свързано преди всичко с името на най-дългогодишния председател – Иван Евстратиев Гешов, виден банкер, политик и общественик и щедър дарител на институцията. Благодарение на неговите усилия и нагласите на обществото, през 1911 г. книжовното дружество прераства в Българска академия на науките.

След Втората световна война постепенно Академията се разраства, превръщайки се в полиструктурна научна институция. Извън старата насоченост към фундаментални научни изследвания на преден план започват да изпъкват приложните и точни науки, които в предходните десетилетия се развиват основно в университетските среди. Появяват се области на дейност като: електронната промишленост, ядрената енергетика, роботиката, космическите изследвания, развитието на наноматериали и нови технологии, биомедицина и редица други.

Във Варна БАН има Регионален академичен център и поддържа Институт по океанология, основан на 1 юли 1973 г. под името Институт за морски изследвания и океанология (ИМИО). През 2005 г. с решение на Общото събрание на БАН Институтът по океанология се именува на световно-известния учен-океанолог проф. Фритьоф Нансен.