Милиони тонове отпадъци годишно се вливат от Дунава в Черно море. В реката, която преминава през седем държави, се изхвърлят не само пластмаси, а и всякакъв друг тип отпадъци. Всички те в крайна сметка достигат до нашето морето. Важно е да се работи не просто по регистрирани на замърсяванията, а по спирането на целия процес още в зародиш. Микроотпадъците по никакъв начин не могат да бъдат изкарани от Черно море, след като един път са попаднали там.

Това каза доц. Виолин Райков от Института по океанология към БАН във Варна, който участва в откриването на изложбата „Следвай пластмасата от източника до морето“ в Аспарухово, предаде репортер на Moreto.net.

"Думата екокатастрофа звучи доста бомбастично, но не сме далеч от такивa явления. Според едно последно изследване в човешката кръв са открити наночастици, което означава, че до такава степен сме пропити с пластмаса, че нещата изглеждат почти необратими. Все още имаме шанс да спрем използването на пластмаса за еднократна употреба, да се наблегне на рециклирането и производство на продукти, които отново да влизат в рециклиране. Все още сме на много ранен етап като общество. Има напредък в много държави, но България е все още в началото на този етап“, посочи доц. Райков.

Нагледен пример за огромната вреда от пластмасата, нерационалната ѝ употреба, това до какво води използването на еднократните продукти, са островите от боклуци, регистрирани във водите край Азия.

"Натрупването на такива острови става възможно благодарение на различни течения. На повърхността изглеждат по един начин, а надолу са може би стотици метри. В Черно море няма такива острови. Местата за акумулиране на отпадъци често са около брега, където има завихряния на теченията, около скали, подводни пещери. Изкарването на тези отпадъци от природата става трудно“, каза още доц. Райков.

У нас най-разнообразни отпадъци освен във водите могат да бъдат открити и по морския бряг. Сред най – странните неща, които хидробиологът и еколог е откривал с екипа си, са банка с кръв, употребявани спринцовки, тръби от различни съоръжения, джапанки, части от хладилници, пакетчета с медикаменти, торби с неясно съдържание като химически вещества.

„Всичко от човешка дейност, което може да се сетите. Даже не може да си представи човек как е попаднало там. Мокрите кърпички са много, много голям проблем. Много от хората си мислят, че те се разлагат, но това не се случва. В тях има много голямо количество пластмаса и стават като тапи в канализациите. Това е проблем в цяла Европа. Хората ги изхвърлят масово поради незнание, безхаберие и се получават изключително големи задръствания в цялата канализация. Трябва или да се заместят с нещо биоразградимо, или да се забранят във вида, в който съществуват“, коментира още доц. Райков.