21 септември е Световен ден за борба с болестта на Алцхаймер – заболяване, което засяга все повече хора и техните близки и което не спира да занимава учените и медиците за търсене на лечение.

Кои са ранните белези на деменция при болест на Алцхаймер, как се развива заболяването, как трябва да постъпят близките – този кръг от въпроси разглежда д-р Лилия Николова, психиатър в Аджибадем Сити Клиник Варна. Тя има специален интерес към този проблем и значителен опит в диагностиката и лечението му.

С удължаването на продължителността на човешкия живот нараства броят на хората страдащи от деменция. Засягането на населението около 65-годишна възраст е около 6 %, а над 90 годишна възраст достига до 30 %.

Деменцията е болест, която може да настъпи вследствие на множество различни фактори: генетични, съдови заболявания, травми, инфекции, интоксикации, тумори и метаболитни нарушения. Най-често срещани са деменцията при болест на Алцхаймер - 60-70 % , следвана от Съдова деменция – в 15-20% от случаите. Те имат различна етиология и начало, нo водят до идентичен край.

Деменцията се вмъква в живота на пациентите като неканен гост и тухла по тухла разрушава света им като нарушава паметта, засяга езиковите функции, способността за ориентация, планиране и самообслужване. Вследствие на заболяването пациентите губят контрол над ежедневието си и стават зависими от грижите на близките си.

Болестта преминава през няколко степени на тежест на симптомите. Понякога между отделните фази може да има период на застой, който да продължи от седмици до години, след което болестта отново да прогресира.

В началната (най-лека) фаза пациентите имат епизодични затруднения в назоваването на хора и предмети, моменти на объркване в непозната обстановка, чувство на несигурност в ежедневието, обедняване на интересите.

С напредване на болестта, паметовият дефицит се задълбочава, засяга се ориентацията в позната обстановка, може да се появят халюцинации и враждебност. Нарушава се способността за запомняне на близки събития, при детайлно съхранени спомени от далечното минало. Често тази съхранена памет за минали събития носи успокоение на близките, отсрочва търсенето на специализирана помощ и възможността за своевременно лечение.

В последната фаза упадъкът на когнитивните функции води до загуба на способността за самостоятелно хранене, обличане и хигиена. Пациентите не разпознават близките си, често не знаят дори собственото си име, речта е лексикално бедна и неправилна до пълна неспособност да говорят, добавят се и отпадни неврологични симптоми (парези, разстройства в зрението и координацията, гълтателни нарушения, загуба на контрол над тазови резервоари). За съжаление спонтанните моменти на припомняне не са белег за обратен ход на болестта.

Въпреки напредъка на медицината все още няма лечение, което да възстанови паметовите способности до нивото им преди началото на болестта. При достигане на крайната фаза на заболяването състоянието е необратимо и могат да бъдат повлияни само психотичните симптоми (халюцинации и налудности) и да бъдат редуцирани афективните и агресивни изблици.

Основни рискови фактори за развитие на деменция са неконтролираните артериална хипертония и захарен диабет, хиперхолестеролемията, хроничните стрес и безсъние, генетичната предразположеност. Скоро след появата си COVID -19 се очерта като сериозен рисков фактор за бъдещо повишаване на заболяемостта от деменции. Социалната изолация, влошеното качество на живот по време на пандемията и негативното въздействие на вируса върху мозъчната функция доведоха до лавинообразно покачване на новопоявилите се клинично значими когнитивни нарушения, както и до влошаване на симптоматиката при вече диагностицирани пациенти с деменция.

Основна цел на лекарите е ранната диагностика и превенция на заболяването.

В случаите на фамилна обремененост решаващи за отключване на болестта са начина на живот и контрола над рисковите фактори. Ето защо пациентите и близките им не трябва да неглижират промените в паметта и функционирането и да ги смятат за нормални признаци на стареенето. Системното проследяване от специалист, невропсихологичното тестуване и образно изследване в комбинация с промяна в начина на живот и прилагане на невропротектори дават възможност за ранната диагностика, превенция и профилактика и доказано променят хода на болестта.