От днес, 19 септември 2022 г. Българската народна банка пуска в обращение сребърна възпоменателна монета на тема „Голям гмурец“ от серията „Природно разнообразие в Република България“, припомня Moreto.net

Цената на монетата е 108 лева. Отсечена е в монетния двор на БНБ в тираж 5000 бр.

Номиналната стойност на монетата е 10 лева. Изработена е от сребро проба 999/1000. Качество: мат-гланц, висше. Гурт: гладък

Монетата е с тегло 23.33 г, а диаметърът ѝ е 38.61 мм

Художественият проект е на Иван Тодоров и Тодор Тодоров.

В периода от 19 до 21 септември 2022 г. включително всеки клиент (физическо или юридическо лице) ще може да закупи от Българската народна банка по 1 монета, независимо дали закупува от свое име и за своя сметка или от името и за сметка на друго лице, съгласно представено нотариално заверено изрично пълномощно за закупуването на конкретната възпоменателна монета. След този период възпоменателната монета „Голям гмурец“ ще се продава без ограничения. Лицата, които закупуват възпоменателни монети, следва да са пълнолетни, т.е. да имат навършени 18 години.

Големият гмурец – водоплаваща птица от семейство гмурецови, е най-едрият вид гмурец в България с дължина около 50 см, а размахът на крилата му достига 90 см. Среща се в Европа, Азия, Африка, Австралия и Нова Зеландия. До края на XIX век е можел да бъде забелязан навсякъде из страната, а през XX век вече обитава само районите на Черноморието и Дунава. Гнездящ вид е (с плаващо гнездо), но може да се види и по време на миграция, и през зимата, когато числеността му се увеличава. Обитава езера, язовири и реки, обрасли с тръстика или папур.

Това е прелетнa птица, която зимува в незамръзващи водоеми. Отличен плувец е – гмурка се до около 30 м. Предпочита да плува, но като се наложи да излети, го прави с продължително бягане. Краката са разположени в задния край на тялото, което затруднява ходенето по суша. Храни се с всякакви животни, обитаващи водоемите – риба, жаби, ракообразни и насекоми.

Външният вид се характеризира с черни пера по темето, тила и челото, като тези по темето могат да образуват така наречените

рогчета, a перата около бузите – „бакенбарди“, които са особено добре изразени при мъжките. Крилата и гърбът са тъмнокафяви. Около

очите, шията, корема и гърдите оперението е бяло, а в слабините – ръждиво. Опашката е сравнително къса, а клюнът – заострен и червен. Ирисът на очите също е червен. Зимното оперение не е толкова контрастно и при него липсват „бакенбарди“ и „рогчета“.

Брачните игри са атрактивни и изпълнени с много ритуали и позиране. Мъжката и женската птица заедно се грижат за малките. Те

често се крият в перата на родителите си, които в случай на опасност се гмуркат.

В миналото кожата на тези птици е била използвана за направата на шапки, яки и подплати. Около рибарници ловуването им все още е

разрешено. Друга заплаха за тях представлява пресушаването на влажните зони и унищожаването на крайбрежната растителност, включително косенето на тръстика и папур, което разрушава гнездата им. В Червената книга на България големият гмурец е защитен, като е поставен в категорията „уязвим вид (VU)“.

Българската народна банка изказва благодарност на Националния природонаучен музей при Българската академия на науките, както и на магистъра по зоология и антропология Асен Игнатов – художник и фотограф на дивата природа, за предоставените сведения и изображения.