Средната годишна сметка за електроенергия на битовите абонати вече е по-висока от месечната заплата на нископлатените работници в повечето държави членки на ЕС. Това показва анализ на Европейската конфедерация на профсъюзите, съобщават от КНСБ.

Около 9,5 млн. работещи са имали затруднения с плащането на сметките си за енергия още преди началото на кризата с високите разходи.

До юли тази година цената на газа и електроенергията се е повишила с 38% в цяла Европа в сравнение със същия месец на миналата година и разходите продължават да растат. В 16 държави членки на ЕС, сред които и България, работниците на минимална работна заплата, трябва да отделят еквивалента ѝ или повече, за да могат да поддържат през годината осветлението и отоплението у дома. През 2021 г. тези страни са били 8.

Броят на дните, в които човек с минимална заплата трябва да работи, за да плати сметката си за енергия, се е увеличил драстично в някои страни: Естония (+26), Нидерландия (+20), Чехия (+17), Латвия (+16). В четири държави – Словакия, Гърция, Чехия и Италия, пък средната годишна сметка за енергия вече е по-голяма от месечната заплата на работник, получаващ съответното за страната средно годишно възнаграждение.

Анализът на независимия изследователски център на ЕКП (Европейският институт на профсъюзите) към месец юли 2022 г. показва, че в България средният годишен разход за електроенергия е 836 лева. За да го плати, работник на минимална заплата у нас трябва да се труди 36 дни. При среден годишен нетен доход от 14 854 лв. за плащане на тази сметка се работи 21 дни.

От ЕКП посочват, че изчисленията са направени спрямо цената на енергията към юли 2022 г., а кризата, пред която са изправени работниците, се задълбочава заради продължаващо увеличение на разходите за енергия и други стоки от първа необходимост.

Резултатите от анализа бяха обявени преди извънредното заседание на Съвета по енергетика на ЕС в петък.