Работещият в Америка български диригент, обичан от публиката заради емоционалните съвременни интерпретации на класиката, ще води Оркестъра на Радио Класик ФМ в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център на 8 септември за откриването на Европейския музикален фестивал Варна. Солист в концерта ще бъде виртуозната Мила Георгиева.

Маестро, очакваме Ви във Варна в концерт с Оркестъра на Радио Класик ФМ, който през тази година чества 20 години от създаването си. Как се срещнахте с елитната българска формация?

Първата ни съвместна изява беше през 2006 г. в НДК в София с Пинкас Цукерман, един от най-известните цигулари на нашето време и така почна взаимният ни път. Беше един много хубав концерт - един от първите на новото време с именит солист от далечни страни.

Кои са запомнените моменти с оркестъра, които пазите в сърцето си със специално отношение?

Работата с братовчед ми Веско Ешкенази, различните симфонии, които сме свирили заедно, работата със Светлин Русев, с Джошуа Бел, с Мила Георгиева, с Пинкас Цукерман - с него имахме още концерти, с Шломо Минц... След това големите концерти, които правихме с филмова музика на Pixar, които пак бяха в НДК - едни силно значими концерти и за мен, мисля, че и за оркестъра, а и за българската публика, защото бяха новост по това време.

Как чувствате Оркестъра на Радио Класик ФМ?

Много-много близо. Ние вече 15-16 години работим заедно, винаги се връщам с удоволствие - това е един високопрофесионален оркестър с много добър концертмайстор, което прави нещата много лесни за мен - помага на работата с оркестъра, даже някои от функциите по репетициите биват изземвани от концертмайстора - ако самолет не дойде навреме или нямам възможност за репетиция. Дълъг процес са нашите отношения с оркестъра - с много работа, много радост и много успешни концерти. И продължаваме с прекрасни проекти. Ето идваме при вас във Варна на 8 септември за концерт с Мила Георгиева с Моцартова програма - Трети и Пети концерт за цигулка, които Мила свири с невероятен стил и вкус на нейния Страдивариус. Ще изпълним също и една увертюра, която по-рядко се изпълнява - “Митридат, цар понтийски” и една симфония - №17, която още по-рядко се изпълнява. Много изтънчена, с много висок стил програма с творби на великия композитор, чиито мелодии даже и децата на две години разпознават. Това е ценителски концерт, защото е изцяло Моцартова музика, виенска школа и ние вече сме го правили в София, но на нова сцена винаги е нова трудност. Надявам се на концерта ни във Фестивалния комплекс хората да могат да се докоснат до това невероятно изкуство, наречено Моцарт, до прекрасния талант на Мила Георгиева и елитния оркестър на Класик ФМ радио.

Вашето лично пристрастие към Моцарт?

Моцарт е с мен от много-много рано - бях на 5-6 години. При мен нещата са така - баща ми е цигулар, 40 години е свирил в Софийската филхармония, и от дете моята баба Виолета ме водеше на концерти да слушам концертите им. Дали съм бил на 1 или 2 години, не знам - явно е било много отрано, даже си спомням, че и по репетиции ни водеха. Това е създало у мен една силна любов и пристрастяване към тази музика,затова Моцарт много отрано е част от мен като музикант. А след това вече в моята малко по-зряла възраст излезе филмът “Амадеус” на Милош Форман, който беше много впечатляващ, с оркестъра на Академията “Сейнт Мартин ин дъ фийлдс”. Слава богу, имах след това възможността много пъти да подготвям различни оркестри за диригента, който е записвал тази музика, което ме направи много щастлив. Моцарт съществува като част от моя живот от много рано, което, естествено, е музикален наркотик за мен.

Нека се върнем към Вашето творческо познанство с Мила Георгиева - знам, че е много отдавнашно, но бихте ли казали откога се знаете и кога решихте да музицирате заедно. Как бихте определили музикантската същност на Мила?

Аз може би познавам Мила, отпреди тя да ме познава. Е, може и да не е точно така, но си спомням, че ходехме на уроци при първия ни учител тогава - Александър Серафимов - горе на пазара в “Младост”. Тя идваше със своя баща и аз с моя баща - ходехме на уроци по цигулка. След това бяхме в Музикалното училище - тя е с една година по-малка от мен, по-млада е от мен, аз почнах от 5-годишен и тя се появи на втората година. След няколко години вече всички момчета бяхме влюбени в Мила Георгиева, защото тя е красива, талантлива, тя обаче вече беше станала звезда. Изпълняваше концерти с всички оркестри в България. И след това изчезна - замина да учи в Juilliard School още от училище, а аз заминах да уча в Америка чак след като завърших Консерваторията. И след това продължавах само да чувам за нея, за успешните й концерти по света. И вече превъртаме лентата - вече доста по-зрели - преди три години, се срещаме наново - Оркестърът на Класик ФМ радио ни среща всъщност за съвместен концерт. Още в първите няколко минути на съвместната ни работа аз разбрах, че ми е много приятно да музицирам с Мила, начинът ни на работа явно съвпадна някак. И оттогава сме направили доста проекти - от

2019 до 2022 г., дори и през ковид пандемията, имахме доста концерти, сред тях с Времената на Вивалди, после с Вивалди и Пиацола, минали сме през почти всички български оркестри. И разбира се, концертите на Оркестъра на Радио Класик ФМ, които са много - изведнъж се отпуши един много приятен процес да работим заедно. Всъщност ние сме заедно не само на сцената, ние сме приятели - бащите ни са приятели, семействата ни са приятели, сега и децата ни започват да стават приятели - симбиозата е пълна.

От последните трудно предвидими сезони кои Ваши проекти ще запомните и какво планирате в България и в Америка, където живеете, за следващите месеци?

Бърз преглед ще направя - няма да се концентрирам върху Америка, не мога да поканя хората в Лос Анджелис, но ще ги поканя в България. Този септември се очертава един много зает месец и на двата континента, но специфично в България всичко избуя много силно. Почваме с концерта на 8 септември с Мила Георгиева във Варна, ден след това в Русе с българската поп звезда Михаела Филева и Русенската филхармония имаме концерт на открито, на площада - подарък за русенската общност. След това се прибирам в Америка - имам репетиции и концерти и се връщам следващия вторник, а в петък вечер, на 16 септември, имаме концерт пак с Михаела Филева - в София. Ще бъде на много интересно място - на езеро, в “Дружба” - събитието също ще е подарък, ще е под патронажа на Софийска община. На 17 септември вече честваме Деня на София с Оркестъра на Класик ФМ, но с други солисти и с друга програма. Ще подготвим кантатата “Глория” от Антонио Вивалди, с Гергана Николаева, мецосопран, Таня Угринова, сопран, Софийския камерен хор “Васил Арнаудов” с диригент проф. Теодора Павлович - това е вечерта, а на 18-и сутринта с Оркестъра на Класик ФМ ще бъдем в Историческия музей в Пловдив в зала “Съединение”. Там ще повторим програмата от София, като акцент ще бъде дебютът на няколко млади музиканти. Имаме сред солистите 11-годишния Владимир Илисавский, който е дискант - висок глас, и 9-годишната Богомила Кръстева, която ще изпълни Концерт за цигулка и оркестър от Ж. Б. Аколай.

На 18-и вечерта в София от 20:00, ще дирижирам Четвъртия, последен концерт от проекта “Вивалди завинаги” със “Симфониета”, Враца, в парк-театъра в Борисовата градина. Вече четири пъти повтаряме този концерт и винаги при силен интерес, и се надявам някой ден да дойда с него и във Варна. Концертът проследява чрез екран живота на Вивалди, а ние изпълняваме произведения на Вивалди от целия му живот. Обикновено оркестрите изпълняват един репертоар, който постоянно се повтаря, а в този проект имаме Концерт за фагот, Концерт за флейта, Концерт за два тромпета. Имаме и арии от оперите на Вивалди - хората забравят, че той е бил един от най-известните композитори на опери по това време. Проектът е много хубав, аз научих много за живота на Вивалди по време на проучването и селекцията на този концерт. Но забележете, концертите са на 16, 17, 18-и сутринта и 18 септември вечерта - четири концерта за 3 дни. Целият този маратон започва от Варна!

Да завършим тогава с мисъл за варненската публика.

Сложно е това време, в което отвсякъде ни обсаждат проблеми - геополитически, които са войни, след това продължаваме да влизаме в различни кризи - болести, пандемии, които макар и по-малки, продължават да се вихрят, след това имаме български политически кризи непрестанно...

Изглежда, че сме заобиколени от кризи и единственото място, където аз лично мога да избягам, е музиката. А пък музиката на Моцарт е мехлем за моята душа. Така че, заповядайте на 8 септември във Фестивалния комплекс - с Оркестъра на Класик ФМ радио, с Мила Георгиева, с моя милост зад пулта - ще ви направим едно бягство от реалността.

Още за концерта тук.

Билети от 20 до 50 лв. от Билетния център на Фестивалния комплекс и онлайн - от сайта на ФКЦ: https://bit.ly/3e7JLAw



Максим Ешкенази е роден в София през 1976 г. в семейство на музиканти.

Започва да учи цигулка от четиригодишна възраст. През 1983–1995 г. учи в Националното музикално училище „Любомир Пипков“, а след това в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ в класа по цигулка на проф. Йосиф Радионов и дирижиране и композиция при акад. Васил Казанджиев и проф. Пламен Джуров. Завършва майсторските класове на проф. Захар Брон в Хамбург и проф. Ифра Нийман в Майнц и Лондон. През 1985 г. е концертмайстор на Младежка филхармония „Пионер“.

От 1999 г. е втори диригент на Филхармония на нациите, с която изнася над 1000 концерта в Европа, САЩ и Азия. През 2004 г. дебютира със Софийската филхармония, след което е поканен за гост-диригент. От сезон 2011– 2012 е главен диригент. Гастролира в Германия, Великобритания, Нидерландия, Италия, Русия, САЩ, Република Южна Африка, Австралия, Аржентина, Румъния, Израел и Китай, като работи с повече от 30 оркестъра. От 2010 г. е музикален директор на фестивала „Дни на класиката – Балчик“.

От юли 2008 г. Максим Ешкенази е втори диригент на Оркестър Pacific Symphony в САЩ. Сред предишните му ангажименти като диригент са тези на музикален директор на младежкия оркестър „Бейкърсфилд” и на асистент-диригент на Оркестъра на Colburn School в Лос Анжелис. Преди това Ешкенази е бил музикален директор на Младежкия симфоничен оркестър на Пасадена, както и на Камерния оркестър „Музика на промяната”, а също така и втори диригент на Американския младежки симфоничен оркестър, както и на Камерен оркестър „Херберт Ципер”.

Автор е на три симфонии за голям симфоничен оркестър, кантата за хор, оркестър и солисти, концерт за ударни и оркестър.

Максим Ешкенази е и лицензиран пилот. Живее в Южна Калифорния, САЩ.

Европейският музикален фестивал Варна се организира от агенция „Елит проджектс мениджмънт“. Изданието за 2022 г. се осъществява с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” на Община Варна, Национален фонд “Култура” и със съдействието на “Експресгаранцион” и “Bella Vita Residence”, строителна фирма “Комфорт”, Варненска строителна компания, “Солвей Соди”, “Логос” недвижими имоти, “Нира Комюникейшънс” и с медийното партньорство на БНР Радио Варна, Impressio.dir.bg, Moreto.net и ArtVarna.net.