Паметникът на българо-съветската дружба и паркът около него продължават да тънат в мизерия и разруха. Монументът и прилежащите терени години наред са оставени на произвола. Липсата на стопанисване струи отвсякъде, видя репортер на Moreto.net.

Въпреки лошата инфраструктура, липсата на осветление и паркова мебел, зейналите шахти, стърчащи железа, рушащи се стълби и боклуци мястото продължава да бъде огромна притегателна за спортуващи, желаещи да се насладят на красивата гледка или просто да отморят сред зеленината и морския бриз. Мерки по поддръжката не се взимат. Районът става все по-гъсто населен, в близост има и училища, но това също се оказва не е достатъчна причина за облагородяване поне на парковата част, стълбите и алеите.

През годините за мерки за социализация и проекти за превръщането на паметника в музейно и изложбено пространство се говори не веднъж. До същински действия обаче така и не се стига. В повечето случай обяснението е в собствеността на обекта и терена, която е смесена между община, държава и частни лица.

През 2020 кметът на града Иван Портних и главният архитект Виктор Бузев внесоха яснота за собствеността на терените в района предвид активното строителство на жилищни сгради в непосредствена близост до парка. Тогава стана ясно, че в периода 1995 - 1998 година, когато се извършва реституция в страната, част от терените в парковата зона на паметника се оказват в частни ръце. През 2001 г. със заповед на кмета Кирил Йорданов е бил одобрен устройствен план – ЗРП, на част от 21-ви микрорарайон в ж.к. Бриз юг. Тогава е имало кадастрален план, в който частните имоти са били нанесени.

През 2008 година имотите от кадастралния план са отразени и в кадастралната карта. Четири години по – късно след санкция на най-различни инстанции и обществени обсъждания влиза в сила Общият устройствен план на град Варна. Според него частните имоти по периферията на парковата зона край Паметника на българо-съветската дружба могат да бъдат застроени. Други 4 реституирани имота, които се намират в сърцето на парка, са „боядисани“ в зелено.

Самият паметник е държавна собственост, според договор с Русия тя трябва да даде съгласието си за каквито и да е промени, останалата част от хълма и теренът са общински, отделно има терени на частни лица. На практика има няколко собственици и всички те трябва да са съгласни, за да се направи нещо.

Решението за бъдещето на паметника на българо-съветската дружба във Варна може да бъде взето след дипломатически разговори между нашата държава и Русия. Дотогава нито една идея за него не може да бъде реализирана. Това заявява още преди години пред Дарик Николай Савов, който е председател на Консултативния съвет за опазване на недвижимото културно наследство на Варна към местната община.

Монументът впечатлява не само с внушителната си конструкция над земята, но и с всичко изградено под повърхността. Там се крие огромен лабиринт от тунели, простиращи се на няколко нива. Структурата отгоре е само върхът на скритите под земята помещения като бомбоубежище и други зали. Във вътрешността на могилата е обособена дори полева болница.

Някога паметникът е бил осветяван от 180 прожектора. Днес могат да се видят само корпусите на някои от тях. Районът около монумента тъне в тъмнина и нощните разходки са истинско предизвикателство и приключение. Могат да се видят и останки от тонколоните, които озвучавали парка в празнични дни.

Паметникът на българо-съветската дружба във Варна, познат повече като паметника на „Почивка“, вече почти 40 години се извисява внушително над Варна със своите 23 метра височина и 48 метра широчина. Огромната структура се е превърнала в символ на една отминала епоха. Построен е през годините на социализма, за да символизира топлите отношения между Русия и България. Парк – паметникът на българосъветската дружба е най – големият във Варна и региона. Разположен е на 110 метра надморска височина, на върха на могилата Турна тепе. Преди построяването му на могилата се е намирала Братската могила на борците против фашизма и капитализма.

Паметникът е дело на варненските скулптури Евгени Баръмов, Альоша Кафеджийски и Камен Горанов. Първата копка е на 4 ноември 1974 година. В следващите 7 месеца над 27 хиляди души участвали със своя доброволен труд за построяване на паметника.

Върху площадката, където е паметникът, на площ от 400 кв.м. била положена мозайка от речна баластра. По средата на арката бил поставен бронзов разпукан куб, от който горял вечният огън. Фигурите са общо седем – високи 11.5 метра, три от тях на лявото крило изобразяват жени: едната е с отпуснати ръце, другата държи цвете, а третата поднос с хляб и сол. Срещу тях на съседното крило са четирите фигури на руски войници с оръжие през рамо.

На хълма били засадени повече от 10 хил. дръвчета и над 11 хил. храста. От основата на хълма до върха водят 301 стъпала, наречени „Стъпалата на победителите“, които днес буквално се рушат. На декоративна 22 – метрова стена стояли бронзови букви, разказващи исторически връзки между руския и българския народ. На входа на монумента с надпис „Дружба от векове за векове“ била поставена бронзова врата, тежаща 3.5 тона. Открит е тържествено на 13 ноември 1978 година. Функционира в този си вид до 1989 година.