Антарктида е сравнима по биоразннобразие с бразилските джунгли. Това каза във Варна доц. Д-р Любомир Кендеров от Българския антарктически институт и делегат на страната ни в Световния научен комитет на Ледения континент. Той присъства на откриването на изложбата „Науката отплава на Антарктида“ във Военноморския музей, предаде репортер на Moreto.net.

„Хората си мислят, че на Антарктида има много малко видове - едни пингвини, тюлени, но всъщност е гореща точка на биоразнообразие, колкото и да е студено там“, коментира ученият.

Самият той е биолог и се занимава с изследването на разкообразни.

Изследователят обясни, че в нашето Черно море от групата ракообразни амфиподи има 65 вида, в Южния океан те са над 1300 вида.

„Ние само в нашия залив вече сме минали 78 вида картотекирани. Някои от тях са и нови. Нашето място е много интересно, с огромно биоразнообразие“, каза още доц. Кендеров.

Той допълни, че тези ракообразни са гръбнака на цялата дънна екосистема. Служат за храна на всичко- на рибите, на по-големите безгръбначни, на китовете, на делфините, на тюлените. Част от тези рачета, които не живеят на дъното, а плават на огромни ята, са най-големите по биомаса микроорганизми на планетата. Изчезвайки, цялата екосистема се прекъсва.

Доц. Кендеров е бил на Ледения континент с изседователска цел няколко пъти.

„Първото впечатление е за един сбъднат сън. Когато човек мечтае години, а аз се борих поне десетина години да стигна до това място, и види от борда на кораба види в мъглата една малка схлупена къщичка, първо видях основната сграда- оранжева на цвят, става така все едно не си се събудил, а сънуваш. Тази мечта е мечта на много хора, но само около 250 човека българи са имали възможност да посетят това място. Наистина е много отдалечено и е много трудно да се стигне. По две седмици са пътуванията до там“, разказа ученият.

Изследователят споделя, че магията на мястото пленява хората веднага.

„Там сме други. Там сме много по-чисти, по-добри и по-усещащи света. Който какъвто е, по-добър е там. Това е сигурно. Най-малко сме принудени да сме такива, защото обществото е до 25 човека. Всички трябва да се спогаждаме по някакъв начин, защото всеки има някаква задача- от готвача до командира на базата. Мястото е страхотно, но си има и постоянна работа. Ние не сме там на почивка или разходка. Всеки има много натоварена програма. И аз така се и чувствах. Отиваш и имаш един или два месеца и не знаеш дали ще дойдеш пак, така че работиш денонощно. Трудностите, които срещат учените на място, са може би да преодолеем себе си, гордостта си, да сме смирени. Това е един храм на науката и на природата и трябва да уважаваме. Някои хора отиват амбициозно, но бързо се примиряват. Това е една ледена кралица, която не я интересува кой си и колко си голям. Големите хора наистина са малко и проф. Пимпирев е един от тях“, каза още до. Кендеров.