Антикорупционният фонд (АКФ) публикува днес третото видео от поредицата „Блатни истории от Варненското езеро“.

В първите две части от АКФ разказват как потънаха 435 милиона лева държавни пари за удълбочаването на каналите до пристанище Варна-запад. Видеата може да откриете в YouTube канала на организацията.

Новият епизод от поредицата проследява необяснимите държавни преференции за бизнесите на Ахмед Доган, почетния председател на ДПС, свързани с ТЕЦ „Варна“ и прилежащото към него пристанище ТЕЦ Езерово.

Последната брънка в тази верига от държавни помощи е удълбочаването на плавателните канали на Варненското езеро – най-голямата публична инвестиция в пристанищна инфраструктура за последните 50 години. В този му вид проектът ще облагодетелства именно модернизираното пристанище на Доган ТЕЦ „Езерово“, а не държавните пристанища Варна-изток и Варна-запад.

Преференциалното третиране на пристанището ТЕЦ Езерово от страна на държавата започва веднага след като на 7 август 2018 г. Ахмед Доган го придобива от децата на бившия транспортен министър и шеф на пристанище Варна Данаил Папазов. Нотариусът, заверил подписите по договора, е нотариус Весела Ивчева, станала известна от разследването на АКФ „Осемте джуджета“.



Езерово получава удостоверение за пристанищен оператор на 13.08.2018 г. Планът за управление на отпадъците на новото пристанище е одобрен на 31.08.2018 г. На 05.09.2018 г. ТЕЦ Езерово получава Удостоверение за експлоатационна годност, а на 12.09.2018 г. – Удостоверение за регистрация.

Няколко месеца по-късно, през януари 2019 г., пък министрите на транспорта и на регионалното развитие Росен Желязков и Петя Аврамова издават заповед, с която разрешават изработването на генерален план на пристанището чрез обединяване на няколко нови имота около него.

Пренебрегвайки няколко закона, държавата на практика подарява на „Сигда“ и кейовата стена на Езерово, като става партньор на частното дружество. По този начин му отдава правото до 2054 г. да експлоатира безвъзмездно кея и пристанищните съоръжения, които са публична държавна собственост. Въпреки законовите ограничения, държавата поема ангажимента и да снабдява корабите, които акостират в пристанище ТЕЦ Езерово, с вода, електроенергия и всички необходими комуникации.

Чрез тези светкавични държавни намеси, само за няколко месеца, пристанище ТЕЦ Езерово е лицензирано и функциониращо и отговаря на всички нормативни изисквания за извършване на претоварна и търговска дейност.

Планове за развитието му в близките години предвиждат инвестиция от 89 милиона евро. Идеята е пристанището да обработва контейнери, течни и насипни товари, а прогнозният обем, който ще може да поеме, е 8 млн. тона годишно, почти толкова, колкото и настоящия обем на Варна-запад. Предвижда се и изграждане на нова контейнерна инфраструктура, с която Езерово ще може да поеме 200 хил. т. контейнери на година – колкото е капацитетът на всички български пристанища взети заедно.

Тези планове за развитие на пристанище Езерово са още по-впечатляващи на фона на липсата на адекватна пристанищна инфраструктура на държавното пристанище Варна-запад и липсата на планове за цялостното му развитие. Само след цялостно модернизиране и механизация на товаро-разтоварните дейности, държавното пристанище би могло да се ползва от удълбочаването на каналите. Още повече, че общината смята да развива другото държавно пристанище във Варненския залив – Варна-изток като зона за отдих и забавления.

Всичко това поставя въпроса дали частното пристанище ТЕЦ Езерово не е основния облагодетелстван от най-големия публичен проект за развитие на пристанищна инфраструктура в последния половин век?

Държавните преференции към пристанището Езерово изглеждат в синхрон с привилегированото отношение, което институциите демонстрират и към другия бизнес на Доган при Варненското езеро – „ТЕЦ Варна“. Само от 2018 г. до средата на 2021 г. ТЕЦ Варна получава от държавата над 87 млн. лв., за да изпълнява функциите на „студен резерв“ в българската енергийна система, без да е ясно дали изобщо има технически капацитет, за да работи.

„Още през юни 2019 г. от Антикорупционния фонд сезирахме КЕВР, НАП и министъра на енергетиката за съмнителните факти около придобиването на ТЕЦ „Варна“ и дейността ѝ по осигуряване на студен резерв. От 2019 г. до днес институциите не дават отговор на поставените от нас въпроси. Отговор няма и прокуратурата защо предишният собственик ЧЕЗ е сключил сделка, с която на практика е подарил централата и прилежащото пристанище, което през 2019 г. е оценено от независими оценители на стойност от 32 млн. евро. Прокуратурата дори отказва поименно да спомене г-н Ахмед Доган“, коментира Лора Георгиева от АКФ.

Успоредно с работата по новото пристанище се движи и обновяването на самия ТЕЦ, така че да може да участва с три пъти по-голям капацитет в търговете за предоставяне на студен резерв. Очакванията са, че за по-малко от две години доскоро неработещият енергиен комплекс на Доган и пристанището към него ще генерират приходи от десетки милиони