Ерих Мария Ремарк (на немски: Erich Maria Remarque) е германски писател, един от най-известните автори на антивоенни романи.

Ремарк е роден на 22 юни 1898 година в Оснабрюк, Северна Германия, в работническо семейство и е кръстен Ерих Паул Ремарк (в литературната си дейност използва псевдонима Ерих Мария Ремарк – Мария е фамилното име на майка му). Първите си литературни опити прави още шестнадесетгодишен – пише няколко есета, стихотворения и началото на роман, бъдещия „Мансардата на бляновете“ („Die Traumbude“).

В разгара на Първата световна война Ремарк навършва 18 години и е мобилизиран в армията. На 12 юни 1917 година е изпратен на Западния фронт в района на Ам Лангле във Френска Фландрия в състава на Втора гвардейска резервна дивизия, а на 26 юни е прехвърлен в Западна Фландрия в района на Торхаут и Хаутхьолст. На 31 юли е ранен от шрапнел в левия крак, дясната ръка и врата и е прехвърлен във военна болница в Германия, където остава до края на войната.

След края на Първата световна война Ремарк довършва обучението си за учител и от 1 август 1919 година е начален учител в Лоне, от май 1920 година – в Клайн Берсен, а от август същата година – в Нане, днес част от Оснабрюк. По това време завършва романа „Мансардата на бляновете“, който е публикуван през 1920 година. Сред причините по-късно Ремарк да започне да използва средното име Мария и да промени изписването на фамилията си от Remark на Remarque е желанието му да се разграничи от „Мансардата на бляновете“. През ноември 1920 година напуска училището в Нане, слагайки край на учителската си кариера.

През следващите години Ерих Мария Ремарк сменя множество различни професии – библиотекар, търговец, журналист и редактор. През 1924 година написва втория си роман „Гам“, но той не е бил издаден чак до 1998 година (в Германия) – 28 години след смъртта му. Материали за него има в кореспонденцията му с Марлене Дитрих през 1930 година. Първата му платена работа, свързана с писане, е на автор на технически текстове за производителя на автомобилни гуми „Continental“ Като редактор на хановерския рекламен вестник „Echo Continental“ Ремарк пътува из много страни – Италия, Швейцария, България, Турция.

•"Щастието е въпрос на степенуване. Който владее това изкуство, рядко е изцяло нещастен."

•"Днешните правила повеляват да се взема от живота колкото се може повече. А как ще го направиш, това си е лично твоя работа."

•"Такъв е светът: може да се превърнете в ангел, глупак или престъпник – и никой няма да забележи. Но ако ви липсва едно копче, всички ще го видят."

•"Любовните страдания не могат да бъдат преодолени с философия; това е възможно само с помощта на друга жена."

•"Героите трябва да умират. Ако останат живи, те стават най-скучните хора на света."

•"Любовта заслепява мъжа и прави жената по-зорка."

•"Съвестта обикновено измъчва не тези, които са виновни."

•"Да се родиш глупав не е срамно, срамно е само да умреш глупав."

•"Любовните страдания не могат да бъдат преодолени с философия; това е възможно само с помощта на друга жена."

•"Не е любовта, която опорочава приятелството. Краят му си е край."

•"Няма по-чужд човек на света от този, в когото си бил влюбен."

•"Спомените ни състаряват. Тайната на вечната младост е в умението да се забравя."

•"На жените нищо не трябва да се обяснява, с тях се действа."

•"Опасно е всичко, което не владееш напълно добре. А ако го владееш, тогава е още по-опасно — тогава човек става лекомислен."

•"Парите — това е свобода, изкована от злато."

•"Човекът е лош, но обича доброто, ако го върши друг."

•"Повърхностни са само хората, които се считат за дълбокомислени."

•"Свободен е само този, който е загубил всичко, заради което си струва да се живее."

•"Този, който няма дом, е свободен да ходи където си иска."