Институциите са натрупали малко знания и опит шест десетилетия след историческото повишаване на цените през миналия век

Федералният резерв, Европейската централна банка и Английската централна банка се борят с темповете на инфлация, след като показателят се ускори до над четири пъти спрямо целта им от 2%. Един от техните представители е скептичен относно шансовете им за успех при овладяване на ръста на цените. Възможно е да се окаже, че централните банки са имали по-скоро късмет в постигането на ценова стабилност през последните години, пише Марк Гилбърт за Bloomberg.

Преди няколко седмици Джеръми Ръд, старши икономист на Фед, публикува изследователска бележка, в която изразява слаба увереност в способността на централните банкери да предотвратят стагфлация в техните икономики. Освен това едно от заключенията му - че закрепването на инфлационните очаквания има ограничен ефект върху цените, предполага, че настоящата мания на централните банки за повишаване на лихвените проценти може да доведе до разходи за растежа, без това да донесе съответните ползи за достигането на основната им цел.

Ръд изследва ускорението на инфлацията в САЩ през 60-те години на миналия век, като отбелязва, че има известни паралели между тогавашната и настоящата ситуация. Най-забележителна е неговата оценка за наученото през периода между тях – или по-скоро това, което остава неизвестно.

Може би най-отрезвяващият факт е колко малка практическа полза е осигурил допълнителният опит в периода от шест десетилетия: нашето разбиране за това как работи икономиката, както и способността ни да прогнозираме ефектите от шоковете и действията на отговорните лица. Според него ситуацията днес не изглежда по-добре спрямо 60-те години на миналия век.

Настоящото повишаване на цените застигна централните банкери в относително спокоен момент. Данните от миналата седмица показват, че потребителските цени в еврозоната се повишават с рекорден темп от 8,1% през май, ръст спрямо темпа от 7,5% предходния месец и над очакванията на икономистите за ниво на показателя от 7,8%. Във Великобритания Английската централна банка очаква инфлацията да надхвърли 10% през следващите месеци. Икономисти прогнозират САЩ да регистрират четвърто поредно ускорение от над 8% на 10 юни.

Гуверньорът на ЕЦБ Кристин Лагард се опита да даде яснота на финансовите пазари относно плановете на институцията, като се ангажира миналия месец с повишаване на лихвените проценти с 0,25 пункта през юли и отново до края на третото тримесечие. Това би значело лихви по банковите депозити на ниво от 0% спрямо настоящите -0,5%.

Междувременно обаче ръководителите на централните банки в Холандия и Словакия - Клаас Кнот и Петер Казимир, отказват да изключат възможността за увеличение от половин процентен пункт, докато гуверньорът на Австрийската централна банка Роберт Холцман заяви в петък, че „покачване с 50 базисни пункта ще изпрати необходимия ясен сигнал, че ЕЦБ е сериозна в борбата си с инфлацията“.

Имайки се предвид данните от миналата седмица, Лагард може да се окаже заобиколена от ястреби в Управителния съвет на ЕЦБ през следващите месеци.

Бележката на Ръд от 9 април отразява статия, която той публикува през септември в опит да разсее мита, че очакванията са двигатели на инфлацията – предположение, което той определи като „безсмислени глупости“. Новият му труд задава въпроси относно ефективността на централните банкери да реагират на непредвидени промени в икономиката.

Вероятно най-полезният урок от ускорението на инфлацията през 60-те години на миналия век е колко трудно се оказва успешното провеждане на икономическа политика в реалния свят в реално време. Създателите на политики неизменно ще се изправят пред предизвикателствата от неразбирането за това как работи икономиката; значителни данни, търпящи ревизии; резултати, които не могат да бъдат прогнозирани. Разбира се, за централните банкери и политиците съществува и допълнителната тежест от отговорността за взимането на решения, които идват със своите последици, а те ще трябва да понесат и отговорността за резултатите.

Ако големите икономики се насочат към стагфлация, централните банкери няма да са се справили със задачата си. Въпреки това – колкото и изкушаващо да е за някои политици, поставянето под въпрос на независимостта им при определянето на паричните условия, би била погрешна реакция.