Българите имат по-голямо доверие на лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов (19%), отколкото към премиера Кирил Петков (17%).

Това сочат данните от национално проучване е финансирано и реализирано съвместно от bTV и “Маркет линкс“, проведено сред лица над 18 г. в страната в периода 29 април – 8 май 2022 г. по методите на пряко лично интервю и онлайн анкета.

На този фон българското общество изпитва най-високо доверие към държавния глава Румен Радев (48%), недоверието срещу него възлиза на 33%. На второ място е бившият служебен премиер Стефан Янев с 28% доверие и 72% недоверие. Трети е лидерът на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов с 22% довери и 65% недоверие.

На четвърто място се нарежда лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов с 19% доверие и 58% недоверие. На пето място е премиерът Кирил Петков със 17% доверие и 68% недоверие. След него се нарежда лидерът на „Има такъв народ“ също със 17% доверие и 63% недоверие. На седмо място е вицепремиерът и лидер на БСП Корнелия Нинова с 16% доверие и 70% недоверие. Предпоследното място е за лидерът на „Демократична България“ Христо Иванов с 11% доверие и 67% недоверие. На последното място е лидерът на ДПС Мустафа Карадъйъ с 10% доверие и най-висок процент на недоверие – 81%.

Усещането на българските граждани е, че се чувства несигурност. Чувства се, че управлението все още в някаква степен се лута, прави грешки, поправя ги в движение, ако е възможно и затова, особено в тези тежки кризи, се губи усещането за силно и убедително лидерство в страната“, заяви социологът Добромир Живков.

Какво е доверието към правителството и Народното събрание?

От януари до април доверието към Народното събрание е спаднало с 14% (от 22% на 8%), а към правителството с 19% (от 36% на 15%).

„Когато нямаме доверие в институциите, трудно подкрепяме, понякога не разбираме или отказваме да разберем защо се провежда една или друга политика. За три месеца сегашното управление стигна до нивата, с които приключи кабинета „Борисов 3 и съответно 44-я парламент. В момента, въпреки този импулс, който имахме през есента и зимата, отново сме изправени пред риска българското общество да не може да приема и дори да отказва в някои ситуации съпротива на решенията, които взима изпълнителната власт“, обясни Живков.

Удовлетворени ли сме от посоката на развитие на страната?

80% от анкетираните са неудовлетворени от развитието на страната, докато 15% са удовлетворени.

„Регистрирани са исторически ниски нива на удовлетворение от развитието на страната. 70% от българското общество определя като негативно финансовото развитие на домакинствата им. Вече имаме комплексни причини да се случи общия фон на недоволство и страх в българското общество“, заяви социологът Добромир Живков.

Какви са емоциите, които изпиват гражданите, свързани с политическата ситуация?

35% изпитват разочарование;

25% изпитват тревога;

14% изпитват гняв;

8% се страхуват;

7% изпитват надежда;

7% от анкетираните изпитват „неутрална“ емоция;

3% се чувстват застрашени;

1% изпитват спокойствие;

Никой от анкетираните не е отговорил, че изпитва сигурност от политическата ситуация в страната.

За коя партия/коалиция бихте гласували, ако парламентарните избори са днес?

Най-много български граждани (22,9%) биха гласували за ГЕРБ, ако изборите бяха днес. На второ място е „Продължаваме промяната“ с 16,9%. След тях се нарежда БСП с 11%, следвана от ДПС с 9,3% и „Възраждане“ с 8,6%. На предпоследното място е „Демократична България“ със 7,4%, а на последно е „Има такъв народ“ с 5,8%.

6,4% от анкетираните са дали отговор, че ще гласуват за друга партия. 11,7% не са решили, а 16% няма да гласуват.

България и войната в Украйна

70% от анкетираните лица смятат, че спирането на доставките на руски газ е крайно несправедливо, докато 18% не смятат така, а 13% са отговорили „не мога да определя“.

36% от анкетираните лица са заявили, че са за неутрална позиция на България във войната и че подкрепят позициите на Русия, докато 43% не подкрепят, а 21% не могат да преценят.

59% от запитаните смятат, че България не може да гарантира национална сигурност и териториална цялост извън НАТО, 24% не смятат така, а 17% не могат да определят.