На 15 май се отбелязва Световният ден за борба с климатичните промени. Денят на климата е обявен от страните членки на Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, подписана на 5 юни 1992 г. в Рио де Жанейро, Бразилия. В България документът е ратифициран през март 1995 г.

Изменението на климата е една от най-големите заплахи за живота на нашата планета. Използването на въглища, петрол, газ, интензивното селско стопанство, изсичането на гори и много други човешки дейности увеличават количеството на парниковите газове във въздуха. Това повишава температурата на Земята, което води до стопяване на полярните ледове, качване равнището на океаните, наводняване на многолюдни ниски земи, както и до изчезването на стотици хиляди биологични видове, регулиращи качеството на околната среда, от което зависи нашето физическо функциониране като организми.

Последните данни от водещи учени говорят за безпрецедентни изменения на световния климат. Според последния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) глобалното затопляне предизвиква големи, в някои случаи необратими, изменения на режима на валежите, на океаните и ветровете във всички световни региони.

За Европа докладът предвижда повишаване на честотата и интензивността на екстремните климатични събития, включително необичайно затопляне на морската вода, и предупреждава, че увеличение на температурата от 2°С ще окаже пагубно въздействие върху природата и хората.

По-високите температури и по-интензивните метеорологични явления ще доведат и до огромни разходи за икономиката на ЕС и ще възпрепятстват способността на страните да произвеждат храни.

Все пак според учените действията на хората могат да променят хода на събитията. Незабавното, бързо и широкомащабно свиване на емисиите на парникови газове и постигането на нулеви емисии на въглероден диоксид биха могли да ограничат изменението на климата и неговия ефект.

През февруари 2022 г. министрите на външните работи от ЕС одобриха заключения относно резултатите от Конференцията по изменението на климата (COP26) и постигнаха съгласие по приоритетите за работата на ЕС в областта на дипломацията по въпросите на климата.

В заключенията се посочва, че ЕС и неговите държави членки, в рамките на съвместен подход „Екип Европа“, ще работят с партньори от цял свят, за да ускорят изпълнението на действията и инициативите, договорени на COP26.

Министрите изтъкнаха отново необходимостта от систематично интегриране на въпроса за правата на човека в действията в областта на климата и дипломацията в областта на енергетиката.

Те призоваха и другите развити държави да изпълнят колективния ангажимент за мобилизиране на100 милиарда щатски долара (около 84 милиарда евро) годишно, а многостранните банки за развитие и международните финансови институции да играят ролята на катализатор за мобилизиране на частния сектор и за пренасочване на световните финансови потоци към устойчиви и екосъобразни инвестиции.