Промяна в политиката на Ердоган с поглед към Запада

Понеделник, 18 Април 2022 14:21
Източник: БГНЕС

Сн.: МС

Сближаването с Европа и Съединените щати принуждава правителството на Ердоган да отложи много от своите военни, геостратегически и икономически планове, които то превърна в ключови през последните години. Главната принудителна промяна беше проектът за турските военновъздушни сили.

Съседните военни анализатори отбелязват, че макар Турция да е съпроизводител на F-16 от 80-те години на миналия век - участвала е и в програмата F-35 - сега е принудена да се консултира относно закупуването от САЩ на 40 блока F-16 и модернизацията на още 80 изтребителя. Досега не е чута информация за сътрудничество в областта на производството, нито пък е сигурен положителният резултат от консултациите.

Изборът на Анкара да получи С-400 от Русия доведе до изключването ѝ от програмата за когенерация на F-35 и до санкции по CAATSA. Преди няколко месеца Реджеп Тайип Ердоган заяви, че Анкара може да закупи изтребители и подводници от Русия, но войната в Украйна и усилията за възстановяване на връзките със Запада изтласкаха тези възможности от рафта. Анкара иска незабавно да започне сътрудничество с Вашингтон по въпроса за изтребителите, тъй като политически и военни анализатори подчертават, че заради тези избори турските ВВС са загубили всякакво предимство пред страните от региона. Гърция получава изтребители Rafale от 4-то поколение и модернизира F-16 ниво Viper, Египет разполага с флот с Rafale, а Израел използва изтребители F-35 от 5-то поколение.

Друг проект, който се смята за "замразен", е Истанбулският канал. Преди четири години Реджеп Тайип Ердоган го представи като "луд план" за изграждане на канал от Черно до Мраморно море, целящ да намали трафика в Босфора. Но несигурността в Черно море и изпълнението на условията на Договора от Монтрьо, забраняващ преминаването на военни кораби по време на войната в Украйна, предизвикаха преразглеждане на плановете.

Допълнителна причина е популярността на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу, който категорично се противопоставя на изграждането на Истанбулския канал по екологични, икономически и политически причини. Социологическите проучвания показват, че популярността на Имамоглу е 60-62% и евентуален спор по въпроса може да нанесе щети на турското правителство в навечерието на президентските избори през 2023 г.

В икономическата политика се очаква развитие и диверсификация от миналото, тъй като настояването на правителството за намаляване на лихвените проценти - въпреки противоположните препоръки на турските икономисти - доведе официалната инфлация до 61,1%, рекордно ниво за последните 20 години. Това се смята за причината, поради която през последните седмици Ердоган престана да говори за икономическата си теория, според която "лихвените проценти са причината, а инфлацията - резултатът". В същото време централната банка спря намаляването на лихвените проценти и ги запази стабилни на ниво от 14%, а мнозина прогнозират, че скоро лихвите ще започнат да се повишават, тъй като се очаква инфлацията през лятото да достигне 70-75%.

Източно Средиземноморие

И в Източното Средиземноморие се наблюдава сериозно разграничаване на турската политика от миналото. Турските медии, както и правителството, не споменават много отношенията с Либия и турско-либийския меморандум. Според опитни анализатори това е свързано с усилията за сближаване с Египет. На фона на всичко това проучванията на общественото мнение показват, че опитът за помирение със Запада може да има предизборни причини.

Проевропейски уклон на турските граждани

Проучванията в Турция показват, че мнозинството от избирателите искат европейския курс на страната си. В проучване на германския фонд "Маршал" 75% от младите хора на възраст 18-24 години отговарят положително на въпроса дали искат Турция да се присъедини към ЕС. Като цяло подкрепата на турците за ЕС е 61,4%. През 2021 г. 68,8% от младите хора подкрепят европейския курс.

На въпроса "С коя държава трябва да си сътрудничи Турция в международните отношения?" 33,1% от турците искат сътрудничество с ЕС - като сред младежите на възраст 18-24 г. този процент се увеличава до 44,4% -, 24,6% отговарят "с никого", 5,6% искат сътрудничество с Русия, докато през 2021 г. този процент е бил 14, 7%. В дъното е предпочитанието им към САЩ с 4,7%. /БГНЕС

ПРИЯТЕЛИ: 4.8 + 3.2	Бургас Казанлък Монтана Сандански	BG16RFOP002-2.073-1758-C01
Moreto.net във Facebook