Планираме през 2026 г. България да има поне пет нови национални парка в планините и защитени зони и резервати по Черноморското крайбрежие.

Това съобщи вицепремиерът по климатични политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов по време на конференцията „Планините - красота и предизвикателства“, организирана от Посолството на Франция и Френския институт в България. Във форума, който се проведе в понеделник, участваха също зам.-министърът на околната среда и водите Тома Белев и директорът на Национален парк “Рила” Владимир Милушев.

Министър Борислав Сандов очерта три планетарни кризи, които съвременното общество трябва спешно да решава - климатичната, загубата на биоразнообразие и замърсяването с пластмасови отпадъци.

Именно по отношение на загубата на биоразнообразие министърът каза, че като член на ЕС България е поела ангажименти по Зелената сделка - до 2030 г. да достигне целта 30% от територията да е в защитени зони на сушата и в морето, както и 10% да са зони със строга защита.

В момента са постигнати 35% защитени зони в мрежата „Натура 2000", но тези под строга защита са едва 5-6%. „Целта, която в МОСВ сме си поставили, е още до края на 2026 г. – до края на мандата на правителството, да достигнем тези изисквания“, заяви вицепремиерът по климатични политики.

Той съобщи също, че МОСВ работи по проекти за новите защитени територии. Част от планираните 5 нови национални парка ще са по южната и западната ни граница, където много планински територии са съхранени заради желязната завеса – това са западна Стара планина и Родопите. Другите ще са на север и изток в своеобразния „син пояс“ на Дунав и Черно море, който също има предпоставки за обособяване на нови защитени територии.

Тъй като статутът на националните паркове изисква да заемат само територии изключителна държавна собственост и това предполага скъпи отчуждителни процедури, те вероятно ще имат „мрежови" характер и няма да покриват компактна територия, обясни министърът. Към момента трите национални парка в България „Пирин“, „Рила“ и „Централен Балкан“ заемат най-високите части на планините.

„Доскоро климатичната криза беше в противовес на енергийната, но сега в контекста на войната в Украйна виждаме, че енергийната и климатичната сигурност са едно и решенията са свързани с използването на ВЕИ, т.е. решения, които идват от природата“, подчерта вицепремиерът Борислав Сандов. Именно затова според него решението на проблемите в енергетиката и внедряването на ВЕИ в домакинствата е приоритет за опазването на планетата и за постигането на мир.

България ще кандидатства за домакинство на Конференцията на ООН по изменение на климата – COP 29 през 2024 г., съобщи още министър Борислав Сандов и увери, че страната ни е готова да посрещне такова важно събитие, което досега не се е провеждало в Източна Европа. Според него България трябва да акцентира върху „климатичната дипломация“, а форумът събира икономическия и политически елит на света и дава възможност на страната домакин успешно да развие своите политики по климатичните промени.