Днес , 26 март, е Денят на Тракия. Отбелязваме го в чест на подвига на българските войни, паднали край Одрин и из тракийските полета. Почитаме и паметта на хилядите българи - тракийски бежанци, намерили подслон в пределите на България и запазили родовата си памет.

Датата 26 март (13 по ст. ст.) през 1913 г. символизира две съдбовни събития: на бойната слава на българската войска и на стремежът на тракийските българи към свобода и присъединяване към отечеството. След падането на Одрин на същата дата по същество завършва Балканската война и се ускоряват преговорите за мир в Лондон между Отоманската империя и балканските съюзници. Така на 17/30 май е подписан договор за мир, чл. 2 на който гласи : "Н. В. императорът на отоманите отстъпва на Т. величества съюзените владетели всички територии на своята империя върху европейския континент-на запад от линията Енос от Егейско море и Мидия до Черно море, с изключение на Албания." В договора се изказва yвepeнocт, че ще настъпят вечен мир и приятелство както между сегашните владетели, така и между техните наследници.

Това е най-голямото, бленувано обединение на българските земи, защото освен Източна и Беломорска Тракия и голяма част от Македония, България запазва Южна Добруджа и Западните покрайнини. Общата територия на страната достига 180 хил. кв. км. И понеже договорът е подписан не само от Турция, България, Сърбия, Гърция и Черна гора, но и от шестте велики сили в Европа, той не подлежи на ратификация, т.е. е окончателен.

Ликуват не само тракийските българи, ликува целият български народ. За съжаление общонародната радост продължава caмo един месец. На 16 юни 1913 г. започва Междусъюзническата война, която завършва с поражение за България и загубване на голямата част от нейните придобивки.

Още от 1914 г. българите обявяват датата 26 март за Ден на Тракия. От 2006 г. той е официално признат и от Министерския съвет на България. Така че вече е общобългарски празник.