Лидерите на страните в НАТО заседават в Брюксел на извънреден Съвет, посветен на войната в Украйна. Алиансът ще утвърди днес вече взетото решение за разполагане на четири бойни групи по Източния фланг, включително в България.

Преди минути започна Извънредната среща на върха в НАТО. Войната в Украйна, предизвикателствата пред сигурността и стабилността по Източния фланг, мерките за укрепване на възпиращия и отбранителен капацитет на страните от региона, военна помощ за Киев - тези са въпросите във фокуса и на вниманието на лидерите от Алианса.

За срещата от Съединените щати пристигна президентът Джо Байдън, който по-късно ще участва, също така, в Срещата на лидерите от Г-7 и заседанието на Европейския съвет, а в петък и събота ще бъде в Полша. Украинският президент Володимир Зеленски ще се включи в заседанието чрез видеоконферентна връзка. България е представена от президента Румен Радев, като в делегацията са още министърът на отбраната Драгомир Заков, външният министър Теодора Генчовска и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов.

Очаква се НАТО да утвърди разполагането на четири батальонни многонационални бойни групи в България, Румъния, Унгария и Словакия. Това обяви вече генералният секретар Йенс Столтенберг. Групите, чиито сили вече са разположени, трябва да укрепят югоизточната част на Алианса, така както четири батальонни групи бяха разположени в Полша, Естония, Литва и Латвия през 2016 г. след анексията на Крим от Русия през 2014 г.

С тези четири нови групи Алиансът на практика разполага с общо осем от Балтийско до Черно море. България обяви създаването на своята бойна група на основата на механизиран батальон в началото на февруари. САЩ са първата държава, която откликна на поканата на България да предостави отбранителни способности, каквито ни липсват. Американският министър на отбраната Лойд Остин вече обяви, че Вашингтон ще изпрати една пехотна рота с бронирани машини “Страйкър” в България.

Заради руската инвазия в Украйна НАТО вече активира Силите си за отговор от 40 000 войници, а други 100 000 американски вече са разположени в Европа. 130 самолета и 140 кораба на страните-членки са в постоянна готовност за реакция, както и пет ВМС ударни групи в Северно и Средиземно море. В Балтийските републики Алиансът изпрати Военновъздушни сили, а в Полша и Словакия - ПВО системи.

"Президентът Путин допусна голяма грешка и тя беше да започне война срещу независима, суверенна нация. Той подцени силата на украинския народ, смелостта на хората и въоръжените сили. Ето за това руснаците срещат много по-голяма съпротива от очакваното. Ние трябва да отговорим на това, което Русия прави в Украйна - ето защо значително увеличихме подкрепата си за Украйна, увеличихме и присъствието на военни от НАТО в източната част на алианса, увеличена и е тяхната готовност", каза генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг преди началото на срещата.

Сред идеите, които предстои да бъдат разгледани, са полското предложение за изпращане на мироопазващи сили на НАТО в Украйна. Ход, който страните членки и САЩ разглеждат като нереалистичен на този етап, тъй като, според експерти, би означавал въвличане на Алианса във войната.

Естония повдига въпроса за постоянно присъствие на НАТО по Източния фланг за разлика от ротациите и бойните групи, какъвто подход сега се прилага. Естонската идея се очаква да бъде обсъдена и ако бъде възприета, конкретни военни планове би трябвало да бъдат изготвени и одобрени до Срещата на върха на НАТО приз юни в Мадрид.

Съветникът за националната сигурност на Джо Байдън Джейк Съливан вече обяви, че една от целите на срещата е съюзниците да начертаят по-дългосрочни планове от какви способности съюзниците от Източния фланг ще имат нужда заради руската инвазия в Украйна. Байдън трябва да убеди съюзниците да удържат единен, обединен и силен отговор към Русия.

Остава отворен въпросът за изпращането на допълнителна военна помощ за Украйна, след като от началото на войната повечето страни-членки оказват такова съдействие на Киев, най-вече Великобритания, Естония и САЩ.