България подкрепя санкциите срещу Русия като средство за спиране на нейната инвазия в Украйна, но вероятно ще търси изключение от евентуална забрана на вноса на руски природен газ и петрол, ако такова предложение бъде внесено. Това казва премиерът Кирил Петков в интервю за агенция Ройтерс, предаде dnes.bg

Членка на ЕС и НАТО, България е почти изцяло зависима от доставките на газ от руския Газпром, докато единствената й петролна рафинерия, собственост на руския ЛУКОЙЛ, осигурява над 60% от използваното гориво в страната. САЩ обмислят продължение на санкциите срещу Русия със забрана на вноса на руски петрол в страната, съобщава още "Ройтерс".

Германия, най-големият купувач на руски суров петрол, вече отхвърли идеята за забрана на вноса на петрол - позиция, подкрепена и от българския премиер Кирил Петков. „България би подкрепила всякакви мерки, защото ние наистина сме против войната, но за тези две - вноса на нефт и газ, може би ще поискаме изключение... Нямаме текущи алтернативи в момента, ние сме твърде зависими“, казва Петков. Тази вечер руският вицепремиер Александър Новак заяви, че Русия обмисля да спре доставките през "Северен поток" 1, който в момента работи със 100 процента капацитет. Русия смята, че може да предприеме тази мярка като огледален отговор на санкциите, които й наложи ЕС.

„Ние напълно подкрепяме украинския народ, подкрепихме първия пакет от санкции, дори сме отворени и за други санкции, само тези две санкции би било много трудно за нас да приемем като икономика и като държава ," допълва българският премиер. Неговото центристко коалиционно правителство също ще започне внос на 1,5 милиона тона пшеница, за да осигури хранителните си доставки до реколтата следващата година и да избегне рискове, които могат да възникнат от евентуални аварии в атомни електроцентрали в Украйна.

Черноморската страна, която е произвела над 7 милиона тона пшеница миналата година, не планира да забранява износа на пшеница, уверява Петков. Дори държавата смята да увеличи и запасите си от царевица и слънчоглед.

В интервюто Петков допълва, че България засега се придържа към целта си да се присъедини към еврозоната от януари 2024 г. Инфлацията в страната ще остане до голяма степен в съответствие с тази в страните от еврозоната. „България има валутен борд, така че по някакъв начин вече сме в еврозоната, нищо не се променя за нас. Нямаме отделна парична политика... Нашата инфлация ще бъде доста наравно с европейската инфлация", допълва българският премиер в интервюто си пред Ройтерс.