Галерия “Графит”представя

09.03 – 31.03.2022г.

Изложба живопис Калина Тасева; акварел Дечко Узунов

Откриване | 09.03 (сряда) | 18:00 часа

Галерия “Графит” – Варна има за цел да представи непоказвани произведения от частната колекция на Васил Илиев. Живописните творби са събирани в продължение на години и несъмнено представляват образци с висока художествена стойност, такива, каквито рядко могат да се видят в българските частни и обществени колекции.

Експозицията включва селекция на 130 живописни картини на Калина Тасева и 17 акварелни творби на Дечко Узунов.

Дечко Узунов

/1899 - 1986/

Роден на 22 февруари 1899 г. в Казанлък. Дечко Христов Узунов е български художник - един от най-големите майстори на съвременната българска живопис.

През 1919 г. е приет за студент в Държавното художествено индустриално училище (днес Национална художествена академия) в класа но проф. Петко Клисурски. Когато общият курс на подготовка завършва през 1922 г. Узунов и състудентът му Иван Пенков заминават за Мюнхен на специализация при проф. Карл фон Маар. Под негово влияние двамата млади художници се запознават с творчеството на майстори като Рембранд ван Рейн, Диего Веласкес, Тициан, Петер Паул Рубенс, Макс Либерман, Франц фон Щук. По същото време в Мюнхен специализират и живеят и други млади български творци като Елисавета Багряна, Фани Мутафова, Чавдар Мутафов, Николай Лилиев, Константин Щъркелов, Симеон Радев, Светослав Минков и други, които формират приятелското обкръжение на Узунов, а също и стават модели за портретите му.

При завръщането си в България, завършва образованието си в Художествената академия през 1924 г., в класа на проф. Стефан Иванов, като му преподават и други майстори на четката - Цено Тодоров, Иван Ангелов, Никола Маринов. От 1926 г. работи като щатен художник в Министерство на просветата до 1932 г., когато започва да преподава живопис в Художествената академия. Извънреден професор е от 1937 г., а редовен от 1942 г. до 1963 г. Сред учениците му са художниците Атанас Пацев, Георги Баев, Калина Тасева, Лика Янко, Мария Столарова, Светлин Русев.

Участва в почти всички общи художествени изложби на дружеството “Родно изкуство” в България и в чужбина (Белград, Пилзен, Ню Йорк, Атина, Берлин, Будапеща, Москва, Ереван, Хамбург, Виена). Прави шест самостоятелни изложби в София и по една в Казанлък и Сливен. В чужбина прави самостоятелни изложби в Белград, Букурещ, Будапеща, Москва, Париж, Базел, Мюнхен, Кувейт, Пекин.

Дечко Узунов има две сестри, от които има четирима племенника: скулпторката Елена Вълчанова, живописеца Пеню Вълчанов, графика Христо Нейков и художника (график, живописец и илюстратор) Атанас Нейков. Те са преките наследници на Узунов и даряват голяма част от творбите му за двете къщи-музеи на художника в София и Казанлък.

Калина Тасева

Родена на 5 юни 1927 г. в София.

През 1946 г. е приета в Художествената академия в ателието на проф. Дечко Узунов. Завършва академията през 1952 г. От 1953 г. е член на СБХ. Работи в областта на фигуралната композиция, портрета, пейзажа и участва във всички Общи художествени изложби, организирани от СБХ. Нейни произведения са включени в международни изложби на българската живопис в Лондон, Виена, Москва, Париж, Варшава, Токио, Брюксел, Мексико сити, Берлин, Букурещ, Рим, Кьолн, Аахен, Анкара, Ханджоу.

За Калина Тасева, моята майка, с обич.

Надали има по-сложни отношения от тези между майка и дъщеря. Дете съм не на коя да е жена, а на Калина Тасева. Най-голямата жена, която познавам. Чудя се как и откъде да започна. Майка ми е родена на 5 юни 1927 г. В едни от най-тежките за България години учи в Художествената Академия. Завършва я през 1952 г. при проф. Дечко Узунов и проф. Илия Петров. Заедно с моя баща Юлий Минчев ми предаде толкова уважение към изкуството и интелектуалния труд и такава твърдост на характера, че до ден днешен не мога да се оправя. Това е полушега полуистина, защото е действително трудно да отговориш на очакванията на най-взискателния към себе си човек.

Македонка по произход и революционер по душа, Калина Тасева извървя стръмен и изключителен път като художник. Разравяйки ателието, открихме най-ранни нейни картини, които по никакъв начин не предполагат развитието й. Нещо се случва през 60-те години - вероятно тогава тя открива себе си - коя е, как трябва да се живее u какво да прави с таланта си. И онази Картина от учебниците "Левски пред съда" (малцина знаят, че е нейна) става история. Светлите образи от миналото ни продължават да са нейна тема, но се превръщат в нещо друго - стават силни, резки, експресивни, драматични и се извисяват до символ. Символ на определен начин на мислене и поведение. Започва периодът на големите композиции с македонски комити - с диви, изразителни, красиви мъжки лица, с горди фигури хора-идеали. Революционери с впити в нас черни очи, жени като каменни статуи, надмогнали страданието... Все картини, където понятието социалистически реализъм напълно е размило очертанията си....[ ]

Десислава Минчева, 2018