"Темата за психичното ни здраве по времена пандемията остана на заден план", каза в "Преди всички" проф. Ваня Матанова, ръководител на Института за психично здраве.

"Дори от СЗО излязоха преди два весеца с категоричното заключение, че тази част от коронавируса - тоест - последиците върху психичното здраве, са пренебрегнати.

Даже имаше апел към всички страни да увеличат финансирането си по отношение на мерки за психичното здраве.

"Както всяка криза и тази предполага определени поведенчески реакции. А по време на криза обичайните поведенчески механизми обикновено се провалят. Което води до нарастващо състояние на тревожност, на декомпенсация, които пък водят до още по-голямо увеличаване на тревожността, на объркването.

По време на всяка една криза, както и тази пандемична здравна криза, хората реагират по определен начин, за да контролират живота си. Но колкото повече се опитваме да контролираме живота си, толкова по-малко е усещането за контрол.

И може би сега е идеалният момент да оценим, кое е важното за нас сега, в този момент. Защото всички планове могат да бъдат отложени, но пандемичната криза трябва да се преживее сега", поясни още психологът.

"Решавайки кое е важно, сме упълномощени да действаме. Защото сме избрали кое е важно. Чак тогава идва усещането за контрол", каза още проф. Матанова.

Според проф. Матанова у нас психичното здраве е пренебрегвано отдавна.

"Но аз говоря кое е важно за човек на индивидуално ниво. Тогава ще дойде това усещане за контрол.

А вече имаи много ужасяващи данни как влияе постоковид синдромът върху психичното и върху мозъчното функциониране. Да, това трябва да се преодолее на ниво държавна политика.

Не става дума само за повече финансиране. Доказа се, че ковидът има сериозни последствия върху познавателното и когнитивното функциониране на мозъка.

С около 8 точки е спаднал коефициентът на интелигентност на хората, преболедували COVID-19. Много ясни данни има за това, че се наблюдават паметови нарушения, ментален капацитет, проблем със семантичните способности, с концентрацията...", съобщи още проф. Матанова.

Според нея за преболедувалите вируса трябва да се осигури психосоциална подкрепа и то възможно най-скоро, за да се избегне т.нар. психичен срив.

Като целите на такава интервенция трябва да са редукция на дистреса и оказване на психологическа помощ. Генериране на алтернативни стратегии в ситуациите на криза и това не трябва да се бави.

В този смисъл мисля, че трябва да се разработи протокол за психологическа помощ, би трябвало да се направят кризисни центрове, програми за домашно насилие, система за психологическа помощ на медиците и спешно обучение на училищните психолози за работа с децата в епидемична и постепидемична ситуация", така проф. Матанова очерта бъдещите стъпки на държавата в посока справяне с пандемичната здравна криза.