Бюджет 2022 се очертава като кризисен заради пандемията и въведените ограничения. Това заяви пред БНТ икономистът и избран за депутат от "Демократична България" в 47-ото Народно събрание Георги Ганев.

Според него ще се наложи държавата да емитира дълг, който да покрие финансиране от около 5 - 6 милиарда лева заради дефицита, който ще бъде заложен в бюджета - между 3,5 и 4,5% от БВП.

Амбицията на участниците в коалиционните преговори е да се спазват критериите, свързани с еврозоната и Плана за възстановяване, което означава под 3% касов дефицит, каза още Ганев.

По негови думи от икономическа гледна точка най-важното е възможно най-бързо да се стигне до момент, в който да паднат ограниченията срещу коронавируса. Това било възможно при достатъчно голям процент ваксинирани или с имунитет, получен от естествен път.

Икономистът посочи, че на коалиционните преговори е обсъждано компенсаторните мерки за бизнеса да останат, но да се прецизират.

Той подчерта, че компенсациите трябва да се насочат към запазването на работни места и дори към разкриванетго на нови в условията на криза. Сред приоритетите ще бъде и подобряването на административното управление на компенсациите, така че средствата да не се бавят и да стигат навреме до бизнеса.

Ганев отбеляза, че на първо време се очаква минималната работна заплата да се повиши от 650 на 700 лева, като се обсъжда след 2023 г. минималната ставка да се определя като процент от средната работна заплата на база данните в НСИ.

Той изрази мнение, че на новото правителство със сигурност ще се наложи да използва като основа проектобюджета, изготвен от служебният кабинет. План сметката обаче ще бъде съобразена и с промените в структурата на изпълнителната власт - например назначаването на вицепремиер по климата и създаването на министерство на икономиката и иновациите.

Икономистът изтъкна, че технологично няма как Бюджет 2022 да бъде приет до края на годината. Той поясни, че ще се работи за приемане на годишната бюджетна рамка до края на януари 2022 г., като за първия месец от следващата година ще важи правилото 1/12-та от Бюджет 2021.

На преговорите е изразена воля за по-строг контрол на публичните харчове, тъй като в момента за всеки изхарчен лев от държавата българите получават много по-малко от лев държавни услуги, посочи Ганев.

Той обясни, че се обмислят критерии, по които да се измерва ефективността на социалните политики. По този начин, ако не постигат целите си, тези политики ще бъда променени или изцяло отменени.

Обсъждат се и варианти за засилване на публично-частното партньорство там, където е възможно. Според Ганев работата на държавните предприятия би станала много по-ефективна, ако миноритарна част от акциите им са собственост на частни лица. Практиката показвала, че това има дисциплиниращ ефект върху управлението от страна на държавата.

Той подчерта, че един от основните приоритети на ДБ е в никакъв случай да не се увеличава данъчноосигурителната тежест, а при всяка възомжност да се намалява - като въвеждането на данъчни облекчения за физически лица, а също и на необлагаем минимум в рамките на плоския данък.

Очакванията са размерът на ДДС да остане без промяна.

Сред идеите е и бюджетните излишъци да се разпределят от Народното събрание, а не с постановление на Министерския съвет.

Ганев заяви, че е оптимист за шансовете за съставяне на коалиционен кабинет. Той посочи, че "Демократична България" все още не е решила дали ще участва в бъдещото правителство със свои министри. Според него, в случай че ДБ реши да участва със свои представители в кабинета, най-логично е да поеме Министерството на правосъдието.