Гаф в наредба на здравното министерство изправи на нокти пациенти, производители и аптекари. Документът намали драстично тавана на цените за хапчетата, които трябва да поема здравната каса от 1 юни. Така заради сбъркания документ фондът ще купува само най-евтините и некачествени хапчета от Индия и Китай. Четири дни след като скандалната наредба излезе в Държавен вестник, здравният министър Евгений Желев започна да се двоуми дали да я промени. Той ще вземе окончателно решение до края на седмицата. Ако то е негативно, най-вероятно компаниите ще обжалват наредбата в съда. Междувременно обаче остава въпросът кой и защо направи този гаф. "Неволната грешка" обрича на некачествени безплатни хапчета стотици хиляди болни и тотално пренарежда фармацевтичния пазар.

Няколко са версиите за допускането на грешката, сред тях обаче не е липсата на компетентност. Специалистите от бранша не веднъж предупредиха здравните чиновници за евентуалните последствия от прекаленото намаляване на цените на медикаментите. Само преди две седмици заради това най-големият вносител на инсулин у нас - "Новонордиск", направи и показно. Компанията отказа да работи с касата. Така от 1 юни почти всички диабетици ще се наложи да си сменят инсулина. Въпреки това здравните чиновници поставиха повечето компании пред ново орязване на цените, по които фондът ще плаща лекарствата им. Затова много от хората в бранша смятат, че промяната се дължи на предизборен популизъм. Повече лекарства за същите пари е добър лозунг за всяка партия. В случая обаче управляващите постигнаха диаметрално противоположния ефект. Освен това самите депутати са възмутени от наредбата. Това е гаф на чиновниците, който трябва да се оправи, наредбата обезсмисля цялата идея за нов позитивен списък, коментира Антония Първанова от здравната комисия в парламента. Според други пък става дума за уреждане на сметки.

В бранша отдавна се говори за напрежение между министъра и подопечните му ресорни заместници и дори шефове на агенции. Затова много специалисти са склонни да виждат в изготвянето на наредбата отмъщение на всички засегнати подопечни на Желев. Според трети обаче грешката е плод на желанието за икономии по време на криза.

Управляващите не искат да допуснат размразяването на бюджета на касата и правят всичко възможно да вържат бюджета й, коментира председателят на Българския фармацевтичен съюз Мирослав Ненчев. Определено фондът има нужда от подобна помощ. Касата не веднъж предупреди, че парите, с които разполага за лекарства тази година, заради новия списък ще й стигнат само до септември. Това определено не се хареса на финансистите. Подобно връзване на бюджета обаче влече повече негативи, отколкото позитиви.

Съмненията за корупция са сред другите обяснения на гафа в наредбата. Причината за тях е, че грешката тотално ще пренареди пазара на медикаменти у нас. Тя ще намали пазарния дял на световните фармацевтични лидери за сметка на никому неизвестни и спорни компании от Индия или Китай. Защото техните лекарства винаги са с най-ниските цени. С тях не могат да се състезават дори родните генерични компании като "Софарма" и "Актавис". Фондът пък дава над половината от държавните пари за лекарства. Тази година те са 335 млн. лв. Гафът в наредбата обаче не е единственият минус на новия списък, който може да наведе на идеята за наличието на корупционни интереси. След като той беше публикуван на сайта на министерството на 1 април, се оказа, че в него има доста пробойни. Докторите щяха да изписват без никакъв контрол безплатни лекарства за близо 2000 лв. След още месец и половина работа по него доста от тези опции намаляха. И в момента обаче лекарите могат да предписват инжекции за над 200 лв. без контрол или пък хапчета за диабет. Въпреки че обясненията за поредния гаф с лекарствата у нас са много, той със сигурност означава едно: пациентите у нас още не могат да бъдат сигурни в лечението си. Все пак има време грешката да бъде оправена, без да нанесе поразии.



Ако наредбата се промени, от 1 юни здравната каса ще плаща 1070 лекарства от 99 фирми, стана ясно вчера. По стария ред тя покрива 1380 илачи от 130 компании. 79 от лекарствата, които са в новия позитивен списък няма да се плащат от касата, защото компаниите не са подали документи. Сред тях са медикаменти за диабет, епилепсия и други. В същото време заявления за работа с фонда са подали шест производителя, чиито медикаменти още не фигурират в позитивния списък. Най-вероятно те чакат обновяването му през септември. С 15 по-малко са и дистрибуторите, които ще разнасят медикаментите до аптеките. Сред тях обаче има 5 нови фирми, общо броят им е 45.

Къде е грешката?

Лекарствата за една диагноза, които плаща касата, трябва да имат еднаква цена, гласи новата наредба. Лимитът е стойността на най-евтиното хапче във въпросната група. Това обаче е невъзможно, защото медикаментите са с различно качество и себестойност. "Образно казано, наредбата задължава шкодата и мерцедесът да се продават на една и съща цена. На всеки е ясно, че това е абсурд", коментира Николай Костов, председател на Асоциацията на собствениците на аптеки. Затова в момента редът, по който касата плаща лекарствата, е друг. Фондът действително дава за всички подобни хапчета за определена диагноза еднаква цена - най-ниската. Но пациентите, ако искат, имат възможност да си доплатят разликата до реалната стойност на по-скъпото и добро лекарство. Новата наредба обаче забранява тази възможност. Така всички фирми от 1 юни трябва да продават хапчетата си по каса на еднакви цени. Те обаче отказаха твърдо да го правят. И хората ще са принудени да избират между безплатните, но не дотам добри лекарства, или качествените, но напълно платени медикаменти.