Ресорните институции и представителите на политическите формации у нас да инициират законодателни инициативи в посока за забраната и криминализирането на частната употреба на химически препарати с основно активно вещество - глифозат.

За това призовават от Асоциация на българските села (АБС) в писмо, изпратено до медиите.

Забраната следва да обхваща употребата на глифозат в рамките на населените места, включително частни дворове, градини, общинска пътна мрежа, зелени площи - паркове, алеи, тротоари, детски площадки и сгради с обществено предназначение, поради високия обществен риск за здравето на населението. Почистването на тези зони от затревяване, следва да се извършва механично или със специализирана техника.

АБС предлага също така употребата на глифозат от страна на земеделските производители да е с наложена рестрикция за земеделски парцели на разстояние минимум 500 метра от границите на населените места и водоемите, а при наличие на регистрирани пчелини, забраната за пръскане с глифозат да включва “зелена зона” от минимум 1000 метра.

Глифозатът е тотален хербицид, обявен от Световната здравна организация като “вероятно канцерогенен”, а наскоро Австрия въведе пълна забрана за употребата му от страна на частни потребители и в рамките на урбанизирани територии. Вече стотици са научните изследвания, които доказват тежките вреди от употребата на глифозат за популацията на пчелите и биоразнообразието, както и връзката с развитието на редица онкологични заболявания при хората.

Припомняме, че одобреният от страна на Европейската комисия (ЕК) лиценз за употребата на глифозат изтича в края на 2022-а година. Към момента редица държави са заявили намерението си за подкрепа на пълна забрана за употреба на глифозат, сред които: Австрия, Белгия, Италия, Чехия, Гърция, Дания, Холандия, Португалия, Люксембург, Катар, Оман, Мексико и др.

Употребата на глифозат към момента е най-лесното решение, но последствията от употребата му са тежки. Към въпроса в България следва да се подходи отговорно и с визия за дългосрочно решение, в което да са ангажирани централни институции, общини, кметове на населените места и самите жители в селата.