Клонирано женско пале от ловна порода, наречено Рупи, стана първото трансгенетично куче, съобщава Юън Калъуей в своята статия в Ню сайънтист. Малката и други четири нейни връстници произвеждат флуоресциращ протеин, който блещука в червено на ултравиолетова светлина. Генетиците от Националния университет в Сеул, Южна Корея, създадоха животинчетата чрез клониране на фибробластни клетки, притежаващи гена за червена флуоресценция на морската анемония.

Основна роля в работата изиграха Чън Лий и Ву Сук Хванг. Те участваха и в екипа, създал през 2005 година първото клонирано куче, известно под името Снупи. Впоследствие работата на Хванг бе разследвана и повечето му достижения се оказаха измама, но, според заключенията, Снупи си беше истински успех.

Експериментът е от типа за доказване на принцип и се очаква да отвори широки хоризонти в медицинските изследвания чрез създаване на трансгенетични модели на човешки заболявания. Други учени, които също изучават възможността трансгенетичните кучета да станат основа за модели на човешки заболявания, са скептични, че така променените животни ще станат разпространени при изследванията.

Кучетата вече служат за модели при някои определени заболявания като слепота, нарколепсия и няколко вида рак. Генните секвенции на тези животни се оказаха много полезни за ускоряване на проучванията върху болестотворните гени. Досега изследователите ограничават опитите си до образци от ДНК, давани им от собствениците на кучета.

Рупи е създадена, като най-напред в кучешки фибробластни клетки е инжектиран вирус, който въвежда в клетъчното ядро флуоресциращия ген. После инжектираното ядро се премества в кучешка яйцеклетка, чието ядро е извадено. След няколкочасово делене в Петриев съд специалистите имплантираха новополучения ембрион в утробата на кучка. След 344 такива имплантирания в продължение на 20 дни, екипът получил забременяване при 7 случая. Единият зародиш умрял още по средата на бременността, друго кученце умряло от пневмония, след като майка му случайно го ухапала по гръдния кош, но останалите 5 са живи и здрави и готови да дадат свое поколение от светещи палета.

Освен ниския процент на ефективност на клонирането - само 1,7% - създаването на трансгенетични кучета има и още един голям проблем: мястото в ядрото, където се вкарва генът. В описания експеримент са използвани ретровируси за вкарване на светещия ген, но няма контрол къде в ядрото става това. Неяснотата пречи на учените да развият т. нар. нокаут-процедури, при които могат да се произведат клонинги, свободни от специфичен ген, или да се постигнат мутации на определен ген. Тази техника е добре развита при мишки и плъхове. На нейна основа през 2007 година трима учени спечелиха Нобелова награда за създаването на т. нар.генно прицелване.

Сега усилията са насочени към развиване на процедури за генно прицелване, каквито са създадени вече за  свине, крави и някои други животни. Екипът смята, че ако това успее, кучетата ще се окажат много по-ценен изследователски материал от мишките, тъй като имат по-дълъг живот и репродуктивният им цикъл е по-близък до човешкия.

Скептиците намират възможността за изследвания чрез трансгенетичните кучета за бавна и скъпа.  Кученца като Рупи си искат грижи, а негативната обществена реакция, която се очаква, ще бъде много остра.  Това, според скептиците, ще стане причина твърде малко учени да използват трансгенетичните кучета в изследователската си работа.