С подходящо хранене, повече соя, бобови храни, риба, сок от моркови и разходки на слънце остеопорозата може да забави ход. Нещо повече. Има начин с храненето, режима и хомеопатична подкрепа костите да натрупат калций и да се възстановят. Нещо непостижимо, ако разчитаме на лекарства. Конвенционалните средства не са много ефективни, а често имат и странични ефекти, особено бифосфонатите и хормоналните препарати.

Недостигът на светлина през зимата, обездвижването, неправилното, бедно на калций и магнезий хранене, антибиотиците, които причиняват дисбакетериоза и оттам нарушават усвояването на храните, ускоряват процеса.

Osteoporosis в превод от гръцки означава дупки в костта. В нея има два вида клетки – разрушители и строители. „Разрушителите” се закрепват към повърхността й и отделят киселини и ензими. Под тяхно въздействие от скелета на малки порции се отделя калций. В резултат на това в костта се образуват кратери. Клетките строители обаче не бездействат. Те се устремяват към тези кратери и чрез специален белтък създават основа, върху която наслагват калций, доставен от кръвта. При здравите хора разграждането и изграждането са в равновесие. При остеопороза активността на клетките разрушители рязко нараства. При това броят на костните гредички, а с това и плътността, намалява, скелетът се деформира. Това обикновено се случва в периода на менопаузата и след това. В резултат на разрушителната им работа ръстът може да се намали с 10-15 см. Жените у нас са по-честа жертва на болестта - съотношението мъже жени у нас е около 1 към 3-4.

В периода на перименопаузата и климакса увреждането на костите при жените е най-осезателно и това се свързва с недостига на естрогени. Статистиката за Япония, Китай и Индия обаче е по-различна. Там боледуват по равно мъже и жени, но процентът им не е висок. Това се дължи на стила на хранене и физическа активност, която те съхраняват до дълбока старост. Една от основните храни, която учените свързват с костното благополучие при азиатките, е консумацията на соя. Другите бобови растения обаче също са полезни.

Женските полови хормони имат великолепен ефект за поддържане на калциевия метаболизъм, а когато количеството им намалява, проблемите за костите се увеличават. Най-уязвими са китките, поясният отдел на гръбнака и бедрата.

За поддържане здравината на костите са необходими калций – достатъчно и в усвоима форма, магнезий, както и витамин D3 и светлина. Тя стимулира епифизата и собствения синтез на витамин D3 в кожата. Важна е физическа активност – известно е, че тренираната кост е здрава, а ленивата кост – слаба. Подобно на напомпването на мускулите с упражнения, и костите могат да се „напомпват“. Бездействието изсмуква калция и изтънява косите, така както видимо се „топят“ и мускулите.

Източници на калций са млякото, сиренето, дребната риба. Оптималната дневна доза за възрастен човек е около 1500 мг. Морковеният сок съдържа калций, и то в йонизирана и усвоима за тялото форма. Овесените ядки също са добър източник, но за да се усвоят максимално, трябва предварително да се накиснат и да се добавят пшеничени или ръжени трици. Добре е да се консумират минимум три пъти седмично. Нужен е и калций. На аптечните препарати не може много да се разчита. Все пак, ако са таблетки, може да е калциев цитрат в доза 1000 – 1500 мг дневно. Най-нови изследвания сочат и витамин С като важен фактор за костната плътност. Нужен ни е поне половин до един грам на ден.

Белтък, слънце и витамин D

Качественият белтък осигурява здравина на костите, месото обаче ускорява костната атрофия. Затова е по-разумно да набавим нужния белтък с мляко, риба, соя и бобови. Именно соята осигурява здрави кости за азиатките. У нас се яде малко риба – на глава от населението се падат около 2 кг морска риба, която е особено богата на витамин D. Само за сравнение – в Япония килограмите са 80 на човек. Добре е поне 2 пъти седмично на трапезата да има риба. Особено полезна е дребната, като например цацата, която може да се консумира с костите.

Млякото и млечните продукти осигуряват калций и усвоим белтък. Но и тук има особености. 300 мл прясно мляко доставят приблизително 300 мг калций, а дневните нужди са от 1200 мг. Ако надхвърлим това количество мляко, колкото и да е парадоксално, калцият се извлича костите. Със 100 г сирене ще си набавим половината от дневна доза калций, а 100 г дребна риба ще ни дадат една трета от градивния микроелемент. Магнезият е не по-малко важен от калция, защото той пречи на извличането му от костите. Необходими са не по-малко от 300 мг дневно. Другата препоръка е за витамин D. Дневната доза е 400 – 800 IU (международни единици). Имаме нужда от пълната доза от октомври до март.

Заедно с минералите и витамините ни е нужна и слънчева светлина. Дозата е да сме на открито, независимо от времето, поне един час на ден. Светлинната стимулация на епифизната жлеза осигурява и здравината на костите. Нужно е да се спазва и алкализираща, пълноценна диета, която освобождава минералния метаболизъм.