Прокуратурата е осъдена да плати 80 000 лева обезщетения на един от роднините на жертвите на жестокото шесторно убийство в Нови Искър преди 3 години, съобщава Lex.bg. Вечерта на 31 декември 2017 г. Росен Ангелов уби бившата си приятелка Кети Кюхова, а в първите часове на 2018 г. отиде в къщата ѝ и застреля цялото ѝ семейство – майка ѝ Еленка Бурджиева, дъщеря ѝ Нанси Иванова, новият ѝ приятел Неделчо Юнаков, синът му Георги, както и приятелят на Нанси Боби Иванов.

Росен Ангелов беше издирван в продължение на една седмица, но се самоуби преди да бъде задържан. След трагедията стана ясно, че Ангелов е осъждан рецидивист, който още в края на 2009 г. е бил осъден за пореден път за блудство с малолетно момиче. Присъдата му от 8 години затвор обаче така и не е била изпълнена, защото се e укрил.

Именно заради това Иво Кюхов – син на Еленка Бурджиева и брат на Кети Кюхова, е завел иск срещу прокуратурата за 95 000 лева по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Според него бездействието на държавното обвинение по привеждане в изпълнение на влязлата в сила присъда на Ангелов е в пряка причинна връзка с последвалото жестоко убийство на близките му.

В последните работни дни на миналата година съдия Маргарита Георгиева от Софийския градски съд (СГС) присъди на Кюхов обезщетение от 50 000 лева за убитата му майка, както и 30 000 лева заради смъртта на сестра му. Отделно прокуратурата трябва да плати и над 6000 лева за разноски.

Кюхов поиска 15 000 лева и заради претърпените неимуществени вреди от смъртта на племенницата му Нанси, с която бил много близък. Съдът обаче отхвърли иска му, след като прецени, че не е представил достатъчно доказателства за изградена особено близка връзка с племенницата си, заради която по изключение може да бъде обезщетен.

За да осъди прокуратурата, съдия Георгиева прие, че тя не е изпълнила задълженията си за изпълнение на влязлата в сила присъда на Ангелов и дължи обезвреда на основание на чл. 49 от ЗЗД (този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа).

В решението си съдът напомня, че прокурорът осигурява окончателно привеждането в изпълнение на присъдите, въпреки че конкретните действия се извършват от службите на министерствата на правосъдието и на вътрешните работи. От своя страна прокуратурата твърди, че няма причинна връзка между укриването на Ангелов и последвалото убийство, тъй като нямало гаранция, че няма да го извърши, ако беше влязъл в затвора, защото до 31 декември 2017 г. е щял да бъде освободен.

СГС приема доводите на прокуратурата като възражение, че поведението им не е виновно, като подчертава, че нейно е задължението да докаже това. Според съда обаче така и не са представени доказателства, че в продължение на 8 години са били предприети достатъчно ефективни и навременни мерки за издирване и задържане на Ангелов, за да бъде вкаран в затвора.

По делото е била представена единствено преписка за надзор на влязлата в сила присъда с документи за извършените действия от прокуратурата и МВР. От тях е станало ясно, че са извършвани спорадични искания за информация и рутинни действия като проверка на неактуален адрес и разговори с близки, които според съда не биха довели до полезен резултат.

Съдия Георгиева подчертава, че изпращаните от МВР данни, че не успяват да открият Ангелов, не са причина прокуратурата да не даде и конкретни указания за издирване – справки от различни национални бази данни, проследяване на банкови операции, разговори с приятелски кръг, роднини, наблюдение на места, на които би могъл да пребивава и др. В решението си съдът дава пример с бездействие в продължение на повече от една година в периода от януари 2013 г. до март 2014 г., през който не са извършвани никакви действия за издирване на Ангелов, а в крайна сметка тялото му беше открито в района на село Луково, където е извършил блудството, за което е осъден.

„С оглед на това, не може да се приеме, че поведението на прокурора, респ. на съдействащите му органи на Министерство на правосъдието и Министерството на вътрешните работи съответства на приложимия модел на дължимата грижа и в този смисъл, че са извършени всички необходими действия при издирването на осъдения Росен Ангелов. Ето защо презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД остава необорена и поведението на органите на ответника следва да се счита за виновно“, пише съдът.

За да приеме, че има причинна връзка между бездействието по издирване на Ангелов и последвалото убийство, СГС цитира и Върховния касационен съд (ВКС), който обяснява, че става дума за философска категория, валидна и за правната наука. В решението на съда се казва още, че деянието трябва да бъде conditio sine qua non за вредата, т.е. условие, без което вредата не би настъпила. Освен това, вредата трябва да е и потенциално възможна преди да настъпи. Според цитираното тълкувание на ВКС, причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на деликвента.

В конкретния случай, съдът намира, че неизпълнената присъда на Ангелов е в пряка причинна връзка с убийството, тъй като към 1 януари 2018 г. той е трябвало да е в затвора. СГС обяснява, че макар присъдата му да е влязла в сила още на 22 декември 2009 г., срокът за изтърпяване започва да тече от момента на задържането.

Прокуратурата пък е изпратила присъдата до служба „Охрана“ на 14 януари 2010 г., а издирването на Ангелов е започнало чак на 19 януари 2010 г., когато е бил проверен адресът му. Съдът приема, че е било възможно да бъде задържан най-рано на тази дата и ако това беше станало, той е нямало да извърши убийството, защото все още е щял да бъде в затвора.

За наличието на причинната връзка между неизпълнената присъда и убийството, съдът подчертава още, че тя не е била приведена в изпълнение почти 8 години, а задържането му, в който и да е момент преди убийството, е щяло да го осуети.

Относно възражението, че е имало хипотетична възможност Ангелов да бъде освободен предсрочно и пак да е на свобода преди убийството, съдия Георгиева подчертава, че като не е задържан и вкаран в затвора, не са изпълнени и целите на наказанието, сред които са поправянето и превъзпитаването на осъдения, тъй че да не извършва престъпления в бъдеще.